Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Подбрала е жертвите си по същия начин. Огледални образи на хората, които едва не са я убили. Шестима футболисти, треньорът и заместник-директорът.

Джеймисън погледна Декър.

- Това обаче не обяснява защо преследва именно теб.

Декър отвърна на погледа й.

- Не, не обяснява.

Евърс се върна с няколко листа в ръка.

- Някой беше пъхнал това под вратата ми преди няколко месеца. Така и не разбрах какво означава.

Връчи листовете на Декър. Останалите се скупчиха около него.

Беше разпечатка от интернет страница, озаглавена „Лишени от правосъдие“. Тя съдържаше списък с имена, а до всяко име бе записано престъпление: убийство, изнасилване, побой, отвличане...

На края имаше декларация. „Всяко от тези престъпления е извършено от човек в полицейска униформа. Всяко от тези престъпления е потулено. Ние обаче няма да забравим. Няма да позволим да бъдем лишени от правосъдие.“

Декър зачете имената в списъка и стигна до едно, което го накара да спре.

- Току-що открихме какво е събрало Белинда Уайът и Себастиан Леополд.

Останалите трима впериха поглед в имената.

- Каролин и Деидре Леополд. Срещу имената им е записано престъплението, извършено срещу тях.

Убийство.

По време на обратния полет до Бърлингтън изчетоха информацията във връзка с убийството на Каролин и Деидре Леополд, извършено в селце на двайсетина километра от Виена. По молба на ФБР австрийската полиция бе изпратила и биографична справка за Себастиан.

- Не откривам дори намек, че полицаи са убили семейството на Леополд - заяви Ланкастър.

- Дори да е вярно, едва ли биха го написали в досието - отбеляза Богарт.

Декър, който четеше резултатите от аутопсията на двете жертви, вдигна поглед и попита:

- Има ли канап или връв на борда?

- Канап?

- Може и въже.

Намериха въже в един авариен комплект в товарното отделение. Декър взе въжето и започна да връзва възли.

- Какво правиш? - попита Богарт.

- Може да се окаже важно, а може да се окаже и загуба на време - каза загадъчно Декър.

По-късно прочете и разпечатката на „Лишени от правосъдие“, която някой бе пъхнал под вратата на Клайд Евърс. Погледна възлите върху въжето, после листовете. Прочете отново досието относно убийството на Каролин и Деидре Леополд и попи цялата информация в него. Когато приключи, затвори очи и започна да сглобява парченцата от пъзела. Остана в това състояние и след като колесниците на самолета докоснаха пистата.

- Еймъс, време е да слизаме - подкани го Богарт. Когато се качиха в джипа, той заяви: - Хората ми ще проследят този сайт. Ще видим какво ще открием.

Ланкастър кимна, след което погледна към Декър, който се взираше през прозореца.

- Какво мислиш, Еймъс?

Той продължаваше да седи неподвижно и да стиска в ръце навързаното на възли въже.

- Мисля си, че прекалено много хора са мъртви заради шайка лумпени.

- Уайът и Леополд са имали избор, но са взели грешното решение - отвърна Богарт. - Не просто грешно, а трагично. Само те са виновни за това и никой друг.

- Човешките същества имат своите ограничения - каза Декър. - Можеш да говориш каквото си искаш за това колко несправедлив е светът и как хората трябва да превъзмогнат жестокостите, извършени спрямо тях, но всеки е различен. Някои сякаш са направени от стомана, но други са уязвими и лабилни. Човек никога не знае на какъв от тях ще попадне.

- Те са избили семейството ти, Декър! - повиши глас Богарт.

Ланкастър и Джеймисън се спогледаха неспокойно.

Декър не отвърна на погледа на федералния агент.

- Затова ще ги хванем и ще приключат живота си или в затвора, или в газовата камера. Но не очаквай от мен да хвърля цялата вина върху Уайът. Защото не мога и не искам.

- Питам се къде ли е Джайлс Евърс - каза Джеймисън.

- В ада, надявам се - отвърна Декър.

Той помоли да го оставят в „Резидънс Ин“. Изкачи стълбите до втория етаж и видя през прозореца джипа, който напускаше паркинга. Джеймисън гледаше право към него. Махна му с ръка.

Той не й отвърна.

Влезе в стаята си и седна на леглото. Пружината увисна под тежестта му.

Затвори очи и насочи мислите си към два различни образа на един и същ човек в различни ситуации. И с различни дрехи.

Били, сервитьорката в бара.

Били, чистачът в магазина.

Бе разгледал добре лицето на Били в „Севън-Илевън“, но не и на Били сервитьорката. Стисна очи по-силно, сякаш за да фокусира обектива по-добре. Брадичката бе една и съща. Линията на челюстта. Ръцете. Хората обикновено не обръщаха внимание на ръцете, но те бяха уникални като пръстовите отпечатъци, стига човек да знаеше какво да гледа.