Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Не разбирам - каза Джеймисън, - на какво основание е достигнал до този извод?

- Сайзмор смяташе, че като професионален футболист съм се изложил доброволно на риска да претърпя мозъчно увреждане - обясни Декър. - Според мен мислеше, че незаслужено съм заел мястото на някой друг.

- Не го знаех - каза Рабиновиц.

- Защото не съм го споделял с никого. Думите му се изплъзнаха по време на един „разговор“ в коридора.

- Доста непрофесионално от негова страна - отбеляза рязко Рабиновиц.

- Съгласен съм. Но никога не ми е хрумвало, че това може да е мотивът, който се крие зад убийствата в „Мансфийлд“.

- И така, стигаме до най-важния въпрос: къде е доктор Сайзмор сега? - каза Джеймисън.

- Нямам представа - отвърна Рабиновиц. - Не ми се е обаждал, след като напусна.

- Дали пък не се е преместил в Бърлингтън? - попита репортерката.

- Ако все още практикува, би трябвало да го открием в някоя база данни с имената на лицензираните психолози. Ще започнем от там.

- Мога да позвъня в института и да поразпитам — предложи Рабиновиц. - След като не става въпрос за пациент, може да проявят повече отзивчивост. Някой колега може да знае къде е сега Крие.

Декър записа телефона, на който да се свърже с тях.

- Ще останем в града още ден-два - каза той и се надигна от мястото си. - Благодаря, Харолд, много ни помогнахте.

Рабиновиц също се изправи.

- Ще се моля Крие да не е вашият човек, но ако е той, ще се моля да го заловите, преди да навреди на други хора.

- Да се надяваме, че Бог ще чуе молитвите ви - каза Декър.

- Значи смяташ, че убиецът няма да спре дотук? - попита Рабиновиц.

- Сигурен съм, че ще опита отново.

След като напуснаха дома на Рабиновиц, Джеймисън и Декър се отбиха в едно ресторантче. Докато обядваха, Декър позвъни на Ланкастър и й предаде какво са научили от възрастния лекар.

- Добре, ще се опитаме да издирим този Сайзмор - отвърна тя. - Открием ли отпечатъците му в някоя база данни, ще ги изискаме и ще ги сравним с тези на Леополд. Ще ти звънна веднага щом разбера нещо. - Тя замълча и добави: - Обикаляш местата от своето минало? Не знаех, че си бил в този институт.

- Никой не знаеше освен Каси.

- Бяхме партньори доста години, Еймъс.

- Никога не ми е минавало през ум, че се интересуваш от миналото ми, Мери.

- Това само показва, че дори хората с големи мозъци грешат - отвърна рязко тя, без да прикрива разочарованието си.

Ланкастър прекъсна връзката и Декър остави телефона си до чинията, в която имаше недояден чийзбургер и купчина пържени картофи.

- Всичко наред ли е? - попита Джеймисън.

- Да - отвърна той и си взе едно картофче.

- Ако излезе, че Сайзмор е Леополд, значи е откачил - отбеляза Джеймисън.

- Определено не е нормален, ако е убил тринайсет души.

- Нямах това предвид.

- А какво?

Тя побутна чинията си встрани и се приведе напред.

- Смяташ, че те е нарочил, защото отделят на теб повече внимание, отколкото на някое от неговите протежета? Но това да не е конкурс за красота? Как ще убие всички тези хора, за да ти отмъсти за такова нещо?

- Момент! Ако е Леополд, не е убивал никого. Вярно, не знаем кой е убил агент Лафърти. Но Леополд е бил в ареста, когато е загинало семейството ми, а също и по време на стрелбата в гимназията. Има желязно алиби. Струва ми се, че и двата престоя в ареста са били предварително планирани.

- С други думи, знаел е, че семейството ти ще бъде убито, знаел е и че убиецът ще нахлуе в гимназията, така ли?

- Моментът, който е избрал, за да се появи в полицейското управление в Бърлингтън и да направи самопризнания, не е случайно съвпадение. Проверих досието от ареста в Кранстън. Скитничество, нарушаване на обществения ред. Прекарал една нощ в ареста, след което бил освободен. Пуснали са го на следващата сутрин, но това доказва по категоричен начин, че не е убил семейството ми.

- Затова си е намерил съучастник, който се е преструвал на сервитьорка в бара. Питам се що за човек е в състояние да убива с такава настървеност?

- И аз се питам същото.

- Но ако Сайзмор стои зад всичко, как е възможно да е станал психолог?

- Може нещо в главата му да е прещракало и да се е побъркал. Може да е имал биполярно разстройство и лекарствата да не са били в състояние да му помогнат вече. Самият Леополд е заявил на адвоката си, че страда от биполярно разстройство и е пропуснал лекарствата си... така поне каза адвокатът му пред съдията. Или е преживял някаква физическа или емоционална травма, която го е променила. Имаше бучка на врата си и следи от игли по ръката. Кой знае какво става в ума му. За двайсет години са могли да се случат много неща. Ако това наистина е бил Сайзмор, пое голям риск, като се срещна с мен. Знае как работи умът ми. Знае, че не забравям нищо. Ако е той, бих могъл да го позная.