Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

-Не, и без друго нямаше да мигна. Сайзмор ли беше?

- Да. Мъртъв е от две седмици.

- Когато излезе от къщата предишния път, каза, че надписът на стената бил поредната подигравка. Какво гласи той?

- Че пак съм закъснял, но трябвало да продължавам да се опитвам. Внушава, че може би не съм толкова умен, колкото си въобразявам. И отново ме нарича „братле“.

- Играе си с теб - каза тя и се прозя. - А сега какво?

- Трябва да поспим. А после да обмислим нещата заедно. Може да ни хрумне някоя идея.

- Наистина ли смяташ така?

- Не.

Защото не се сещам току-така. Идеите не ми хрумват изневиделица. Те вече са тук. Или ги няма.

На път за Бърлингтън Декър почти не отвори уста и остави без отговор повечето въпроси на Джеймисън. Накрая тя се предаде и включи радиото. Спряха да обядват в един грил-ресторант край магистралата, посещаван предимно от тираджии. Джеймисън паркира миниатюрното си возило сред морето от огромни камиони.

Заведението беше препълнено, затова ги настаниха на ъглова маса в дъното, до залата за билярд, където шофьорите блъскаха яростно топките и залагаха на изхода от партиите. В съседство имаше магазин за сувенири, в който най-популярните артикули бяха дамското бельо и секс играчките за приятелките или съпругите, които чакаха шофьорите у дома.

Поръчаха си обяд и Декър си сложи лъжичка захар в кафето, без да откъсва поглед от масата. От джубокса се носеше блус в изпълнение на Бони Рейт.

Джеймисън огледа оживлението, което кипеше около тях, като не пропусна и мъжа с каубойската шапка, който яздеше родео-симулатор. Задържа се на гърба едва няколко секунди, преди да се стовари на земята за огромно удоволствие на приятелите си.

Декър поглади брадата си и погледна Джеймисън.

— Трябва да се качиш на първия самолет и да отидеш колкото се може по-далече от мен. Добре ме разбираш, нали?

— Вече сме обсъдили това и сме се разбрали, че участваме заедно. Анди Джаксън беше...

— Бил е твой приятел и ментор. Ако беше жив, нямаше да иска да загинеш.

— Имам спрей и...

— Знаеш ли, че те може да са тук в този момент. Да ни наблюдават. Да наблюдават теб.

- Опитваш се да ме уплашиш.

- Не е нужно да се опитвам, Джеймисън. Ти си умна жена, което означава, че вече си уплашена.

Поръчката им пристигна и те започнаха да се хранят мълчаливо, като всеки от тях избягваше погледа на другия.

Когато донесоха сметката, Декър плати и за двамата.

- Не си длъжен да ме черпиш - каза тя.

- Ядох доста повече от теб. Нямаше да е честно да си разделим сметката поравно.

Запътиха се към колата и Декър огледа района.

- Къде искаш да те оставя? - попита Джеймисън, когато пристигнаха в Бърлингтън. - В хотела, в училището, в полицейското управление? Накрай света?

- Ще се качиш ли на самолета?

Тя се обърна и го погледна.

- Не знам - отвърна тихо.

- Чух, че по това време на годината във Флорида е много приятно. Какво ще кажеш за Маями?

- Не обичам да бягам от неприятностите.

- Това не е обикновена неприятност. Става въпрос за оцеляването ти.

- Ами ти? Ти оставаш, нали? Няма да се качиш на самолета и да отидеш някъде.

- Оставам - заяви Декър без повече обяснения. - Можеш да ме закараш в хотела.

Когато слезе от колата, той каза:

- Каквото и да решиш, обади ми се, за да знам. Става ли?

Тя кимна и потегли.

Декър се прибра в стаята си, взе си душ, подремна малко и излезе навън. Взе автобуса до „Мансфийлд“.

Ланкастър го посрещна в библиотеката. Изглеждаше бледа и отслабнала, а ръката й трепереше силно.

Седнаха отзад и той й разказа събитията от последните два дни.

- Смяташ ли, че Джеймисън ще послуша съвета ти? - попита тя.

Декър сви рамене.

- Надявам се. Не мога да я заставя да замине.

- Добре. Крие Сайзмор също е напуснал Чикаго, а виж какво му се е случило.

- Не могат да открият всеки, Мери. Това не е някаква тайна организация с неограничени ресурси. Двама души са. Да, находчиви и методични, но само двама.

- Това е само твое предположение. Също като моето относно „Севън-Илевън“.

Декър обмисли думите й и кимна.

- Всъщност... права си. Какво стана тук? Има ли напредък?

Тя поклати глава.

- Военните продължават да ни размотават. Не че информацията от тях би ни помогнала кой знае колко. Криминолозите не откриха нищо. Знаем как е влязъл убиецът, как се е придвижвал, откъде се е измъкнал, но пак сме в задънена улица, Еймъс.

- Единственият доказан факт е връзката с мен. Тя ме отведе до Чикаго и института. Тази връзка бе потвърдена от убийството на Крие Сайзмор. Щом знаят за антипатията му към мен, значи са били в института или разполагат с вътрешна информация за някаква случка преди двайсет години.