Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- А ти не си спомняш нищо, което да ни помогне, така ли? Не подозираш никого от всички хора, които са били там по твое време?

Декър се облегна на стола си и обходи с поглед полицаите и федералните агенти, които работеха върху различни аспекти на случая. Забеляза в очите и движенията им нарастваща умора и безпокойство. И преди бе виждал как един или друг случай зацикля и в крайна сметка остава неразрешен. В тези хора се прокрадваше убеждението, че няма да хванат виновника. И то изпиваше силите им.

Погледна отново към Ланкастър.

- Леополд със сигурност не е бил в института. Единственият човек, за когото би могъл да мине, беше Сайзмор. Но предположението, че двамата са един и същ човек, вече е отхвърлено.

- Добре, видяхме, че тези хора са майстори на преобразяването. Успяха с лекота да ни заблудят да издирваме по-едър човек. Разпратили сме новото описание на всички служби. И нищо. Убиецът просто изчезна.

- И никаква следа от сервитьорката в бара?

- Не. Сервитьорка или сервитьор, ако се вярва на бармана.

- Отново умела дегизировка. Мъж, който се представя за жена. И го прави умело. Поднесе ми бира, беше на сантиметри от мен, а аз така и не заподозрях нищо.

- Убеден ли си, че сервитьорката е замесена?

- Барманът разказал на ФБР, че е изчезнала пет минути преди Леополд да си тръгне, и не се върнала повече. Може да е съвпадение, но по-скоро не е.

- Добре, но не е и факт. Все още. - Ланкастър прелисти някакви документи. - Аз обаче разполагам с нещо, което е факт.

Декър изправи гръб на стола си.

- Какво?

- В гимназията загинаха шестима ученици и трима учители. Петима от учениците са момчета.

- Деби Уотсън е единственото момиче.

- И петте момчета са били във футболния отбор. Или по-точно трима. Четвъртият е бил мениджър на отбора, а петият бил освободен неотдавна заради грубо нарушение на правилника.

Декър се напрегна.

- Бет Уотсън спомена, че Джими Шикъл е бил в отбора. Но не направих връзката с останалите заради Деби и учителите.

- Джо Креймър, учителят по физическо, е бил и треньор на футболния отбор.

- А Дрездън, заместник-директорът?

- Не открих никаква връзка между Бари Дрездън и футбола. Децата му не учат в „Мансфийлд“, следователно не биха могли да играят в отбора. Анди Джаксън също няма нищо общо с футбола.

- Той е убит, защото се е опитал да спре стрелеца - каза Декър. - Възможно е останалите жертви да са избрани заради връзката им с отбора.

- Но при Дрездън такава връзка липсва.

- И все пак, пет момчета от отбора плюс треньора? Това не може да е съвпадение, Мери. Вероятността е твърде малка. Във всяка класна стая е имало предостатъчно мишени. Но убиецът е стрелял само по една. Чакай малко, всички жертви ли са били едри? Имали ли са вид на футболисти?

- Двама са били доста едри, но останалите са били с нормално телосложение. Съмнявам се да ги е подбирал единствено в резултат на външния им вид. В петък обикновено идвали облечени с футболните си фланелки, защото имали мач, но това не стана в петък. Въпреки това убиецът лесно е можел да разбере кой е в отбора и кой не. Както и да открие учебната им програма и да разбере в коя стая са. Или пък Деби му е казала. В такъв случай тя е знаела какво ще се случи. - Ланкастър замълча. - Както и да е, исках да знаеш какво съм открила.

- Браво, Мери, добре си се справила. Никой друг не направи тази връзка, включително и аз.

Тя се усмихна уморено.

- Не съм свикнала да те изпреварвам, но усещането е приятно. Какво означава всичко това, Еймъс?

- Играех в отбора на гимназията. Убиецът е отнесъл всичките ми трофеи...

Декър замълча.

- Какво има?

- Дрездън не е бил случайна жертва. Стрелецът се е отправил целенасочено към кабинета му, за да го убие. Лесно можем да обясним смъртта на Деби и Джаксън. Но не и на Дрездън. Защо е загинал, ако не е свързан по някакъв начин с отбора?

- Нямам представа - призна Ланкастър.

- Добре, няма смисъл да седим тук и да си блъскаме главите в стената. Трябва да отидем на едно място.

- Кое място?

- В бара.

- Жаден ли си?

- Да, но не за бира.

Декър и Ланкастър стояха срещу бара. Беше студено и прехвърчаше сняг. Ланкастър извади кърпичка и издуха носа си.

- Ако няма да влизаме, по-добре да чакаме в колата - предложи тя. - Замръзвам и имам чувството, че се разболявам.

Декър бе обиколил целия квартал, без да пропусне нито една улица, и бе запаметил всяка подробност, след което бе започнал отначало. Сега оглеждаха улицата пред бара в двете посоки чак до най-близката пряка. Ланкастър вървеше след него.