Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Ами да. И не я видях повече. Трябваше сам да разнасям питиетата, докато намерят кой да я замести.

- Позвъни ли в агенцията? - попита Декър.

- Да. Ти излезе прав. Не бяха чували за нея. Едно на нула за теб.

Декър сведе поглед към колана на мъжа. От предния джоб на джинсите му се подаваше ключодържател.

- Каква кола караш?

- Защо? Да не искате да ви метна някъде?

- Не. Просто съм любопитен.

- „Нисан Лийф“.

- Това не е ли изцяло електрически автомобил?

- Точно така. Страшно икономична е, изобщо няма нужда от бензин. Включвам я в контакта и готово.

- Предполагам, че е много тиха - продължи Декър.

- Понякога дори прекалено тиха. Не помня колко пъти съм забравял да я изключа. Излизам си с ключа в джоба, а проклетият двигател продължава да работи.

- Така ли? Къде я паркираш?

- В уличката отстрани.

- В деня, когато бях тук... забеляза ли колата ти да е паркирана по различен начин?

Барманът се замисли за миг и отвърна:

- Не, не си спомням. Защо?

- Защото, когато излязох и погледнах в уличката, не видях никаква кола.

- По дяволите! - възкликна смаян мъжът. - Но когато си тръгнах след работа, тя беше там.

- Винаги ли носиш ключовете със себе си?

- Не, понякога ги окачвам ей там. - Той посочи стената зад бара. - Камионът, който кара бирата, едва се провира в уличката. А и тя е без изход, затова излиза на заден ход. Когато имам доставка, се налага да местя колата, но ако съм зает, оставям тази работа на сервитьорките.

- Мисля, че въпросната сервитьорка я е карала без твое позволение. - Декър остави няколко банкноти на бара и каза: - Благодаря, задръж рестото.

Навън валеше обилен сняг, а Декър не откъсваше поглед от нисана на бармана.

- Май я зарежда в момента - отбеляза Ланкастър.

Един кабел свързваше автомобила с електрическото табло близо до служебния вход на бара. Декър не гледаше кабела, а стените на сградите по протежение на страничната уличка.

- Ей там! - каза той.

Високо на една стена бе монтирана охранителна камера, при това под ъгъл, от който да обхване по-голямата част от уличката. Декър отиде до нея и огледа задната врата на магазина, на който бе поставена.

- Аптека — обяви той. — Това трябва да е входът за доставките.

- В квартала се извършват доста кражби от аптеки - каза Ланкастър и застана до него. — Нищо чудно, че имат камера. Крадците обикновено проникват през задния вход. Затова пред вратата има и решетка.

- Трябва да вземем записа веднага.

Заобиколиха отпред. През витрината видяха само един аптекар зад гишето, но на входа срещнаха полицай, който в момента не бе на смяна.

Ланкастър му показа значката си.

- Познавам те - заяви тя. - Донован от Четвърти участък.

- Да.

- Това е твоят район, нали? Трябваш ми да свършим заедно една работа.

- Какво желаете, инспектор Ланкастър?

Тя му обясни, след което се отправиха заедно към гишето. Донован предаде думите й на аптекаря.

- Ще ви дам диска - каза той.

Няколко минути по-късно Ланкастър и Декър напуснаха аптеката. Отидоха право в „Мансфийлд“, където Ланкастър сложи диска в компютъра си. Декър й каза коя дата и час да въведе.

В един момент, докато записът се превърташе назад, Декър каза:

- Спри тук!

Тя се подчини и кадърът на монитора замръзна.

- А сега го пусни на забавен каданс - каза Декър.

Двамата видяха как сервитьорката излиза от бара, откача електрическия кабел и се настанява зад волана на нисана. Броени секунди по-късно потегли и изчезна от обхвата на камерата.

Десет минути след това тя се върна, включи кабела и отново влезе в бара.

- Но нали барманът каза, че не се е връщала? - учуди се Ланкастър.

- Имай малко търпение - отвърна Декър.

Жената излезе след няколко секунди и тръгна по уличката.

Декър погледна Ланкастър.

- Върнала се е, за да окачи ключовете на онази кукичка на стената. Барманът изобщо не я е забелязал.

- Точно така.

- А преди това е откарала Леополд някъде. Доста умно от нейна страна да използва чужд автомобил. Така не разполагаме с регистрационните номера на нейната кола, които да проверим.

- Но можем да проверим нисана за отпечатъци. Тя не носеше ръкавици.

Докато Ланкастър разговаряше с управлението, Декър не откъсваше поглед от екрана.

Когато партньорката му приключи разговора, той помоли:

- Добре, пусни го отново, но този път увеличи максимално образа.

Ланкастър го направи, при това няколко пъти. Камерата бе заснела автомобила от задната му страна. Видяха сервитьорката да се качва в него, а след десет минути, когато се върна, да завърта настрани дългите си крака, за да излезе. Късата й пола се повдигна и разкри почти напълно бедрата й. Лицето й обаче не се виждаше.