Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Декър я пусна бавно на земята.

- Имало е инцидент - отвърна полицаят.

- Опитах се да се свържа с централата - каза Ланкастър, - но не успях. Къде е семейството ми?

- Намира се под полицейска закрила.

- Какво? Защо?

- Заповед на капитан Милър.

В този момент от къщата излезе самият той.

- Шефе, какво се е случило, по дяволите? - попита Ланкастър.

- Ърл и Санди са добре.

- За какъв инцидент става въпрос? - попита Декър.

- Оставили са разни неща в къщата.

- Какви неща?

- Еймъс, мисля, че би предпочел да ги пропуснеш.

- Няма да стане, освен ако не повикате още полицаи - отвърна той и погледна заплашително към двете ченгета, опитали се да спрат Ланкастър.

- Добре тогава - отстъпи Милър.

Влязоха в кухнята. Декър забеляза бутилките от бира върху масата и преобърнатия стол.

- Нали каза, че нищо не се е случило? - извика Ланкастър.

- Не е каквото изглежда - отвърна капитанът. - То е... то е...

Не успя да довърши. Докато той се опитваше да намери подходящите думи, Декър почувства, че му призлява.

Милър ги поведе към съседната стая.

На пода лежеше труп. Всъщност не бе истински труп, а надуваем мъжки манекен в естествена големина. Някой бе боядисал главата му кафеникавосива. Вниманието на Декър обаче бе приковано от червената ивица, нарисувана около врата му.

- Това... това би трябвало да е Ърл - прошепна Ланкастър.

- Така мисля - поколеба се Милър и хвърли бегъл поглед към Декър. - Смахнато копеле!

Декър забеляза и двата знака X върху очите на куклата. Всички бяха виждали надуваеми манекени и в тях нямаше нищо страшно. Но този манекен бе най-зловещото нещо, което Декър бе виждал. Напомни му за тройките, които маршируваха заплашително в мрака. Блед, окървавен, изцъклен, отблъскващ.

Декър вдигна поглед към стълбите зад отворената врата. В миналото бе идвал тук няколко пъти, но едва сега осъзна приликата - къщата на Ланкастър бе почти точно копие на неговия дом. Това бе често срещана практика при строителството на жилища в работническите квартали: инвеститорите използваха едни и същи архитектурни планове, за да построят стотици къщи, които се различаваха само по цвета на външните стени и някакви дребни детайли.

- Следователно има още една кукла, нали? Която да... да представлява... Санди? - попита на пресекулки Ланкастър. Протегна ръка и сграбчи здраво облегалката на един стол, за да се задържи на крака.

- Да, горе - отвърна Милър и отново изгледа Декър с безпокойство.

А мислите на Декър препускаха назад във времето към мига, в който хукна по едни други стълби, подобни на тези, в нощта, когато изгуби всичко.

- Значи в дома ми има още едно от... от тези неща? - попита рязко Ланкастър.

Декър погледна куклата с „прерязаното“ гърло и впери поглед в Милър. Нещо в очите на капитана, допълнено от умозаключението, до което сам бе стигнал, го накара да изрече:

- Не, има още две.

- Да - призна унило Милър. - Още две.

- Какви ги приказваш, по дяволите? - възкликна Ланкастър. - У дома са били само Ърл и Санди. Чакай... да не би третата кукла да съм аз?

Декър вече крачеше към стълбите.

Първата врата, пред която се озоваха, бе леко открехната. Декър я отвори докрай и тримата влязоха в стаята.

Както бе очаквал, над леглото се показваше крак. Заобиколи спалнята и погледна надолу. Знаеше какво ще види - кукла, но този път женска, облечена в полупрозрачна нощница. В средата на челото й бе нарисувана черна точка, която символизираше огнестрелна рана. Върху очите й също имаше по един хикс.

Милър се обърна към Декър:

- Предполагам, че знаеш къде е третата жертва.

Ланкастър ахна от изумление, когато проумя какво представлява сцената.

- О, господи, това трябва да е...

- Каси - довърши Декър вместо нея.

Милър постави ръка на рамото му.

- Еймъс, защо не слезеш долу?

Декър поклати глава.

- Не!

- Еймъс, моля те.

- Не! - изкрещя той, втурна се по коридора и отвори вратата на банята.

Останалите го последваха тичешком.

Върху тоалетната седеше трета, по-малка кукла. Бяха й нарисували дори къдрици като на Моли. Коланът на хавлията придържаше тялото изправено. По врата й бяха нарисувани следи от удушване. И, разбира се, два хикса върху очите.

Убийците бяха възпроизвели с абсолютна точност случилото се в дома на Декър, но, за щастие, бяха използвали манекени, а не истински хора.

Имаше обаче една разлика. Важна разлика. Думи, изписани на стената над тоалетната.

Това можеше да бъде истинско. Без никакъв проблем. Задай си един въпрос. Колко още болка ще причиниш, братле? Сложи край на всичко това, както трябваше да направиш още тогава. Събери кураж. Не бъди страхливец, братле. Не и този път. В противен случай кръвта ще бъде истинска. Последен шанс.