Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

Напусна кухнята и провери всяка стая на партера. Не откри следи от скорошно присъствие. Изкачи стълбите към втория етаж.

Там вече изгуби търпение, затича се по коридора и започна да отваря рязко вратите. Огледа първата стая, после втората и накрая се озова пред третата и последна врата.

Блъсна я и едва не му призля от миризмата. Отиде до леглото и сведе поглед.

Не беше сигурен чий труп лежи върху чаршафите, защото бе в напреднал стадий на разложение. Ръстът му се стори като на Сайзмор. Лицето обаче бе неузнаваемо. Явно мъртвецът бе престоял тук доста време.

Беше толкова шокиран, че мина известно време, преди да огледа стаята. Една от стените прикова вниманието му.

Приближи се с подкосени крака и се взря в посланието върху нея.

Отново сгреши. Ако е започнал да гние, значи си се забавил прекалено много. Продължавай да опитваш. Може би ще откриеш истината. А може би не. Целувки, братле .

- Това е Крие Сайзмор - заяви агент Богарт. - Току-що потвърдиха самоличността му по пръстовите отпечатъци и зъбния профил.

Декър бе позвънил първо в полицията, а после и във ФБР. Ченгетата и агентите връхлетяха като ураган в къщата на Сайзмор. Бяха се събрали вътре. Слава богу, трупът отдавна бе изнесен.

Александра Джеймисън седеше в колата си, следвайки строга заповед да не напише и дума за случилото се.

- Разбира се, че е той - каза Декър.

- Защо?

Декър посочи надписа на стената.

- Заради това.

Богарт застана до него.

- Обясни ми.

- Пише, че отново съм сгрешил. Това е неговият дом. Бих дошъл тук само ако смятам, че е замесен. А той не е. Той е поредната жертва.

- В такъв случай убиецът си играе с теб. Дразни те, провокира те непрекъснато.

Декър кимна.

- Показва, че е по-умен от мен. Може и да е прав.

- Да се надяваме, че не е.

- През цялото време е с една крачка пред нас. „Ако е започнал да гние...“ Трупът беше полуразложен, когато го намерих.

- Планирал го е отдавна. А ти трябва да наваксаш. Като в баснята за костенурката и заека. Освен това не се налага да го правиш сам, имаш нашата подкрепа.

Излязоха навън. Беше рано сутринта.

- „Дъктон“ номер седемстотин и единайсет – каза замислено Богарт. - Завръщане в миналото, както сам се изрази.

- Да.

- Кой може да е убиецът, след като очевидно Сайзмор не е човекът, който ти е имал зъб.

- Доколкото си спомням, останалите лекари и служители нямаха проблеми с мен.

Богарт седна на едно бетонно стъпало и въздъхна.

- Добре. Нещо друго? Непременно трябва да има и друго! Защо иначе да те насочва към онова място? Не би могъл да знае за съществуването му, освен ако не е бил пациент или служител на института.

Декър седна до него.

- Не е достатъчно убиецът просто да е бил там. Трябва да съм му направил нещо или да си е въобразил, че съм му направил нещо, за да реагира по този начин.

- Лабилният ум може да възприеме безброй неща като обида. Може да си го изпреварил на влизане в някоя стая. Да си се подсмихнал. Или да си отговорил на въпрос, на който той е искал да отговори. Кой може да знае?

- Аз трябва да знам. Аз съм единственият, който може да открие отговора.

- Ти никога не забравяш нищо, затова вярвам, че ще се сетиш.

- Това е проблемът. След като не се сещам, значи не е тук - каза Декър и почука с пръст по слепоочието си. — Аз не се сещам току-така. Влизам в спомените си и откривам каквото ми е необходимо. Има разлика.

Богарт се изправи и го погледна.

- Предполагам, че си прав. Започвам да разбирам разликата, след като ми я обясни. - Той пъхна ръце в джобовете си и каза: - Съдебните медици смятат, че Сайзмор е мъртъв от две седмици. Все още не знаем къде са били тогава Леополд и приятелчето му. Ще разпитаме всички в квартала с надеждата да попаднем на някаква следа.

- Съмнявам се, че ще има полза. Промъкнах се през задния двор и проникнах в къщата с взлом. Толкова съм едър, а никой не ме забеляза.

- Въпреки това ще поразпитаме.

- Сайзмор работил ли е нещо?

- Проверяваме в момента. Ако е работил, някой колега би трябвало да съобщи за изчезването му, след като не се е появил в службата.

- Някои професии не изискват присъствие.

- Ще те уведомя, щом открием нещо.

Богарт се запъти нанякъде, а Декър стана, отиде до колата на Джеймисън и седна отзад. Тя го изгледа безмълвно от шофьорското място.

- Трябваше да отидеш в някой мотел - каза той. - Сигурен съм, че агентите на Богарт щяха да ме откарат.

Тя поклати глава и отвърна: