Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Защо реши така?

- Когато влезе, вървеше малко сковано. Болките в костите са класически симптом - отвърна той и посочи челото й. - Навън е студено, но по челото ти са избили капчици пот. Още един характерен симптом. Кръстоса краката си поне пет пъти за краткото време, откакто си тук. Имаш проблеми с пикочния мехур. Още един симптом.

Ланкастър се намръщи при този твърде личен коментар.

- Ти да не си се записал в медицинския факултет? - попита го тя.

- Прочетох една статия преди четири години, докато чаках пред зъболекарския кабинет.

Бившата му партньорка изтри потта от челото си.

- Предполагам, че организмът ми не получава достатъчно слънчеви лъчи.

- И пушиш като комин, което също не ти се отразява добре. Опитай с хранителни добавки. Липсата на витамин Д води до неприятни изменения. И откажи цигарите. Пробвай с никотинови лепенки. - Огледа я отново и забеляза нещо, което му бе направило впечатление още когато Ланкастър дойде на масата му. - Освен това имаш тремор на лявата ръка.

Тя я притисна с дясната и се намръщи.

- Сигурно е от нерви.

- Но ти стреляш с лявата ръка. Затова най-добре иди на преглед.

Ланкастър сведе поглед към леката издутина на якето, отдясно на колана, където беше кобурът с пистолета й. Усмихна се и отвърна:

- Ще продължиш ли да ми пробутваш догадки в стил Шерлок Холмс? Или ще ми прегледаш коленете? Пръстите? Ще ми кажеш какво съм закусвала?

Той отпи голяма глътка кафе.

- Просто иди и се прегледай. Може да се окаже нещо друго. Повече от тремор. Доста сериозни болести започват със симптоми, които засягат ръцете и очите. Това е като система за ранно предупреждение, като канарчетата в мините за въглища едно време. Следващия месец управлението провежда изпит по стрелба. Съмнявам се, че ще го изкараш, ако ръката ти продължава да трепери.

Усмивката й се стопи.

- Не се бях замисляла за това. Ще се прегледам, Еймъс, благодаря ти.

Той погледна към чинията си и въздъхна дълбоко. Беше приключил. Нямаше търпение бившата му партньорка да си тръгне. Затвори очи. Можеше да заспи и на масата.

Тя заопипва едно копче на якето си. Погледна го няколко пъти. Явно се подготвяше да му съобщи същинската причина за появата си.

— Извършихме арест, Еймъс. По твоя случай.

Еймъс Декър отвори очи. И дори престана да мига.

Декър постави ръце на масата. Ланкастър забеляза, че свива длани в юмруци и палецът му се впива в показалеца толкова силно, че оставя отпечатък.

- Името му? - попита той, без да откъсва поглед от наченатата купчина бъркани яйца.

- Себастиан Леополд. Или поне така се представи. Странен тип.

Декър включи онова, което наричаше моя дигитален видеорекордер. Това бе едно от предимствата на състоянието му.

Кадрите пробягаха пред очите му с такава скорост, че му бе трудно да ги следи, и въпреки това не пропусна нито една подробност. Превъртя записа от начало до край, но не откри това име.

Отвори очи и поклати глава.

- Нищо не ми говори. А на теб?

- И на мен. Но пак ти казвам, така се представи. Може това да не е истинското му име.

- Документи за самоличност?

- Не, нищо. Празни джобове. Мисля, че е бездомник.

- Пуснахте ли пръстовите му отпечатъци в базата данни?

- Да, но не открихме съвпадение.

- Как попаднахте на него?

- Това беше най-лесната част. Дошъл сам в участъка в два през нощта и се предал. Току-що приключих разпита.

Декър я прониза с поглед.

- Този тип се появява след шестнайсет месеца и си признава тройно убийство?

- Знам, не се случва всеки ден.

- Мотив?

Тя се размърда неловко.

- Дойдох, за да те информирам, Еймъс. Разследването не е приключило. Знаеш процедурата.

Той се приведе напред. Тялото му покри почти цялата маса. Отново зададе въпроса с напълно спокоен глас, сякаш двамата седяха на долепените си едно срещу друго бюра в полицейското управление.

- Мотив?

Тя въздъхна, извади лентичка дъвка от джоба си, прегъна я на две и я пъхна в устата си. След три бързи, енергични движения на челюстите изрече:

- Леополд каза, че си го обидил. Ядосал си го.

- Кога и къде?

-В „Севън-Илевън“. Месец преди да направи... каквото е направил. Явно е затаил злоба. Между нас казано, не мисля, че е с всичкия си.

- Кой „Севън-Илевън“?

- Какво?

- Кой магазин на „Севън-Илевън“?

- Ъъъ... онзи до вас, предполагам.

- На „ДеСал“ и Четиринайсета улица?

- Каза, че те е проследил до дома ти. Така разбрал къде живееш.

- Значи е бездомник, но има кола? Защото аз никога през живота си не съм ходил пеша до „Севън-Илевън“.