Дэвид Балдаччи: Абсолютна памет

Час по-късно, след като бе изпила още две розови мартинита, тя си тръгна. Целувката й на раздяла бе нежна и трогателна и мъжът реагира по правилния начин, но само докато тя се извърна. Тогава изражението му се промени. Влюбеният поглед, с който я гледаше допреди миг, отстъпи място на доволство и дори жестокост. Именно така би определил реакцията му Декър.

Декър не бе общителен. Предпочиташе собствената си компания. Мразеше разговорите на дребни, незначителни теми, защото просто не разбираше смисъла им. Те обаче бяха част от работата му. Така си плащаше сметките. Затова трябваше да ги преглъща. Поне за момента.

Настъпваше мигът, в който да нанесе своя удар.

Отнесе халбата си на масата на мъжа точно навреме, за да постави огромната си длан на рамото му и да го бутне обратно на мястото, което се готвеше да освободи.

Декър се настани срещу него, погледна недокоснатия му коктейл с уиски - хищниците никога не пият по време на лов - и вдигна бирата си за наздравица.

- Добре се справи. Приятно ми е да наблюдавам как работи истински професионалист.

Отначало мъжът не каза нищо. Вдигна очи към Декър и огледа занемарената му външност. Не изглеждаше особено впечатлен от видяното.

- Познаваме ли се? - попита той с остър тон. - Защото това ми се струва невъзможно.

Декър въздъхна. Очакваше нещо по-оригинално.

- Не, нито пък е необходимо да се запознаем. Достатъчно е да видиш това.

Той извади кафявия плик от вътрешния джоб на палтото си и го плъзна по масата.

Онзи се поколеба, но го взе.

Декър отпи от бирата си и го подкани:

- Отвори го.

- Защо да го правя?

-Добре, не го отваряй. Няма проблем.

Посегна да вземе плика, но мъжът го дръпна към себе си. Отвори го и извади пет-шест снимки.

- Първото правило на измамата, Слик - каза Декър, - е да не подхващаш нищо странично, докато не приключиш с настоящата си задача. А когато казах, че си професионалист... е, преувеличих.

Пресегна се и почука с пръст по най-горната снимка.

- Изглежда ми доста разсъблечена. Ти също. Между другото, това, което правите, е незаконно във всички щати на юг от Пенсилвания.

Мъжът вдигна поглед и попита предпазливо:

- Как се сдоби с това?

Думите му отново разочароваха Декър.

- Значи е въпрос на преговори, така ли? Упълномощен съм да ти предложа петдесет хиляди долара. В замяна на това ще зарежеш каквото си подхванал и ще насочиш вниманието си към някой друг. В друг щат.

Мъжът се усмихна, плъзна снимките обратно и каза:

- Защо не й ги показа, след като си въобразяваш, че това може да ми създаде проблеми? Защо идваш тук и ми предлагаш пари?

Декър въздъхна, разочарован за трети път. Този тип не се оказа достоен противник. Взе снимките и ги прибра в плика.

- Четеш мислите ми, Слик. Същото казах и на баща й. Благодаря ти, че затвърди мнението ми. Това, което правиш с онази жена на третата снимка, е достатъчно да сложи кръст на всичките ти усилия предвид обстоятелството, че тя ти е съпруга . Приятна вечер.

Накани се да си тръгне, но онзи сграбчи ръката му.

- Може да пострадаш - каза той.

Декър хвана пръстите му и ги натисна нагоре, докато мъжът изохка от болка, и едва тогава го пусна.

- Може да съм дебел, но съм два пъти по-едър и много по-опасен от теб - каза той. - Работата ми не изисква да имам красиво лице. За разлика от твоята. Затова, ако те изкарам отзад и ти размажа физиономията, това ще се отрази на бъдещите ти доходи. Разбираш ме, нали?

Мъжът вдигна наранената си ръка и пребледня.

- Ще взема парите.

- Чудесно. Ще получиш чек за двайсет и пет хиляди.

- Но ти каза петдесет!

- Само ако беше приел предложението ми, когато го направих. Но ти го отхвърли. В резултат на това сумата намаля наполовина.

- Копеле мръсно!

Декър се облегна и плъзна по масата плик, който извади от джоба си.

- Самолетен билет. Еднопосочен. Ще те отведе колкото се може по-далече от тук. Полетът е след три часа. Не се ли качиш на борда, чекът ще бъде анулиран. Разполагаме с хора, които да потвърдят това, така че не прави глупости.

- Къде е чекът? - попита измамникът.

Декър извади друг плик.

- Първо трябва да подпишеш това.

Мъжът извади единствения лист и го прегледа набързо.

- Но това е...

- Това гарантира, че дамата никога няма да се сети за теб, освен за да направи някоя неприятна асоциация. Което означава, че направиш ли опит да се върнеш тук, няма да имаш никакъв шанс.

Мъжът обмисляше трескаво случващото се, опитваше се да разбере какво означава всичко това.