Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет

- Шантажираш ме, значи, с тези снимки и използваш факта, че съм женен, за да ме накараш да подпиша. Не се ли съглася, ще й покажеш снимките и ще й кажеш, че съм женен. И смяташ, че тя ще се разочарова от мен и ще ми обърне гръб?

- Ти си истински гений.

Мъжът се ухили противно.

- Имам десетина мацки като нея - каза той. - И то доста по-красиви. Тя искаше да ме прелъсти. Аз се дърпах. Видя снимките. У дома ме чака филе миньон. Защо да се задоволявам с хамбургер, макар и в комбинация с попечителски фонд? Тя е такава глупачка! И не изглежда чак толкова добре въпреки парите на баща си!

- Господин Маркс те е надушил отдалече, нищо че малкото му момиченце не е разбрало що за стока си. За съжаление, Джени и преди се е увличала по отрепки като теб. Макар да заслужава нещо по-добро.

Декър не познаваше Джени Маркс и не се интересуваше от романтичните й похождения. Направи тези коментари само защото искаше да накара Слик да продължи да говори. Да излее яда си.

- Тя ли заслужава нещо по-добро? Господи, нямам представа защо изобщо се захванах с нея! Можех да си намеря по-готина мацка, без дори да си мръдна пръста. И нямаше да ми се налага да слушам глупостите й.

Декър чу повече, отколкото му трябваше, но започваше да се наслаждава на сцената.

- Наричаш я глупава? Наистина ли? Завършила е престижен колеж.

- Всъщност тя не е глупава. Тя е направо малоумна.

Е, забавлението свърши .

Декър взе неподписания лист и го прибра в плика със снимките, който пъхна в джоба на палтото си.

- Какво правиш, по дяволите? - попита изумен мъжът.

Вместо отговор Декър извади миниатюрен диктофон и натисна бутона за възпроизвеждане.

- Сигурен съм, че дамата ще остане очарована от описанието, което й направи - заяви Декър. - Какъв хамбургер, между другото? От телешко ли? Или органичен?

Измамникът го гледаше смаяно.

Декър прибра диктофона и побутна еднопосочния билет към Слйк.

- Ще ти позволим да го задържиш. Гледай да се качиш на самолета. Следващият, когото изпратят, ще бъде по-едър от мен и няма да счупи само пръстите ти. Ще те потроши целия.

Мъжът изрече жално:

- Няма ли да получа парите?

Декър се изправи с думите:

- Както вече казах, ти си истински гений.

Декър седеше на леглото в единствената си стая с размерите на затворническа килия. Срещаше се с клиентите си в ресторанта на „Резидънс Ин“, тъй като месечната му такса включваше и закуска на шведска маса. Хотелът определено губеше пари от тази договорка. Декър препълваше по няколко чинии, които отнасяше на масата си. И загребваше така, сякаш в ръцете му имаше не вилица, а лопата.

Получи чека си от служител на господин Маркс. Приятел от полицията го бе препоръчал на богаташа като човек, който може да решава деликатните проблеми, свързани с празноглавата му дъщеря, която постоянно се влюбваше във възможно най-неподходящите мъже. Декър никога не се бе срещал със самия Маркс, само с негови представители. Нямаше нищо против; съмняваше се, че милионерът ще му позволи да изцапа скъпите му мебели. Затова се срещна в бара на хотела с двама млади натегачи с костюми за по хиляда долара, които отказаха дори да опитат кафето. Вероятно пиеха само двойно еспресо, приготвено от бариста, обслужващ лъскава кафемашина. По израженията им съдеше, че са изпълнени с чувство на превъзходство. За срещата си с тях бе облякъл най-хубавата си риза, тоест - другата.

Татко Маркс му бе отпуснал бюджет от сто хиляди долара, за да се отърве от измамника, впил се като кърлеж в кожата на дъщеря му. След като проучи Слик, Декър заяви, че ще реши въпроса за доста по-малка сума. И бе удържал на думата си. Цената всъщност се оказа еднопосочен самолетен билет. Нищожна сума за богаташа.

Някой друг би го наградил с бонус в размер на поне няколко процента от спестената сума, но не и татко Маркс. Той се бе вкопчил в буквата на техния договор и Декър трябваше да се задоволи с почасовата си тарифа. Не се оплакваше, тъй като я бе надул специално за случая. Но нямаше да откаже някой и друг процент. Вероятно така богатите оставаха богати. От друга страна, заслужаваше си да изпита удоволствието да измами измамник. Освен това предположи, че само след няколко месеца Джени Маркс ще изпадне в същата ситуация и татко Маркс ще го потърси отново. Тогава може би щеше да сключи с него постоянен договор.

Той излезе от стаята и тръгна към ресторанта, който се намираше вдясно от фоайето. Беше рано и тук все още нямаше никой освен осемдесетгодишната Джун, която се наслаждаваше на златните си години, като подреждаше шведската маса. Сега трупаше в огромно плато мазни пържени картофи.