Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Изстрелът беше дошъл от там.

Пак от там бе осъществено и оттеглянето.

Рийл насочи бинокъла по-ниско, към земята.

Барака за поддръжка. Тръби, тунели.

Под Сентръл Парк имаше истински лабиринт от тунели. Предимно отточни канали и изоставени линии на метрото. Тя знаеше това със сигурност, защото преди години се беше озовала в този лабиринт, за да изпълни поредната си смъртоносна мисия. Под най-големия град в Америка имаше страшно много места за укритие или бягство. Милиони хора над тях се блъскаха за пространство, но долу всеки би могъл да остане сам, сякаш се е озовал на Луната.

Рийл прибра бинокъла и възобнови обиколката си.

Изходът вероятно бе далече, в съвсем друга част на града. През него стрелецът бе излязъл на повърхността. Последвало бе кратко пътуване до летището или някоя жп гара и всичко бе приключило.

Убиецът бе на свобода.

Жертвата отиваше в моргата.

За известно време вестниците щяха да се занимават с тази история. Тя щеше да бъде забравена в момента, в който някъде по света възникнеше поредният геополитически конфликт. На нейно място щяха да се появят други новини. Една смърт не означаваше кой знае какво. Светът бе прекалено голям. Твърде много хора загиваха от насилствена смърт, за да се обръща специално внимание на единичните случаи.

Рийл тръгна пеша към хотела, в който беше резервирала стая. Възнамеряваше да разпусне във фитнеса, да вземе продължителен горещ душ, да хапне нещо и да обмисли ситуацията.

Посещението й в Сентръл Парк изпълни предназначението си.

Уил Роби беше един от най-добрите, ако не и най-добрият в този бизнес.

Тя нямаше никакви съмнения, че именно той бе натиснал спусъка в ранното утро. А след това беше заличил следите си. За да вземе първия самолет за Вашингтон, където щеше да докладва за изпълнената задача.

Рутина, нищо повече. Доколкото рутината изобщо съществуваше в света на Роби.

А и в моя свят. Доскоро. Но не и след Дъг Джейкъбс. В момента единственият рапорт, който би заинтересувал определени хора, са заключенията от моята аутопсия.

Рийл беше почти сигурна, че Роби вече е получил поредната си задача.

Да ме открие и да ме ликвидира.

Изпращаха един убиец, за да отстрани друг.

Роби срещу Рийл. Звучеше добре.

Сблъсъкът на века.

Самата тя беше убедена, че наистина е така.

Навън валеше. В тази стая нямаше прозорци, но Роби чуваше как капките барабанят по покрива. През последните двайсет и четири часа застудя. Зимата вече чукаше на вратата.

Отпуснал ръка върху масата, Роби не отместваше поглед от Синия.

Разбира се, това не беше истинското му име. Човекът насреща му се казваше Роджър Уолтън, но за Роби той винаги щеше да си остане Синия. Прякорът беше свързан с високия пост, който заемаше. По-точно в Синия кръг. Над него имаше и други кръгове, но те не бяха много.

Приличаше на добродушен дядо. Посребрена коса, увиснали бузи, кръгли очила, безупречен костюм, червена вратовръзка с индийски десен, старомодна игла на яката, лъснати обувки.

Да, Синия действително заемаше висок пост в ЦРУ. Двамата бяха работили заедно и преди. Роби му имаше по-голямо доверие, отколкото на останалите в службата. А списъкът на хората, на които се доверяваше, не беше дълъг.

— Джесика Рийл? — попита той.

Синия кимна.

— Сигурни ли сме?

— Джейкъбс беше неин наблюдаващ агент. Двамата провеждаха съвместна операция. Но стана така, че вместо мишената беше убит той. Впоследствие установихме, че Рийл изобщо не се е доближавала до мястото, откъдето е трябвало да стреля. Всичко е било измама.

— Но защо ще убие Джейкъбс?

— Това не ни е известно. Знаем само че е изчезнала, нищо повече.

— А имате ли доказателства, че тя го е убила? Може би това е работа на някой друг, а тя също е мъртва.

— Не. Нейният глас се чува по телефона непосредствено преди изстрела. Джейкъбс не е имал представа за местонахождението й, защото гласът й би звучал по един и същ начин, независимо дали се е намирала на триста метра или на десет хиляди километра от него. — Синия направи кратка пауза и добави: — Анализът на траекторията установи, че е стреляно от стара къща малко по-надолу по улицата.

— А стъклата на кабинета не са били блиндирани, така ли?

— Ще бъдат сменени. Но щорите са били спуснати, а сградата е защитена срещу електронни средства за наблюдение. Стрелецът трябва да е бил наясно с точното разположение на бюрото на Джейкъбс, иначе би се целил на сляпо.