Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Някакви доказателства в старата къща?

— Не. Ако Рийл е била там, тя умее да заличава следите.

Разбира се, че умее, помисли си Роби. Нали на това са ни учили.

Показалецът на Синия започна да почуква по масата в такт с дъждовните капки.

— Познаваш ли я лично?

Роби кимна. Очакваше този въпрос и дори се питаше защо още не му е зададен.

— Образно казано, растяхме заедно в кариерата. Дори сме изпълнявали съвместни задачи.

— Какво мислиш за нея?

— Тя не беше особено разговорлива. Аз нямах нищо против, защото съм като нея. Просто си вършеше работата, при това добре. Винаги съм бил спокоен, когато ми пазеше гърба. Бях убеден, че ще продължава да работи по най-добрия начин.

— Досега действително беше така — кимна Синия. — Все още е единствената жена, на която някога сме възлагали подобни мисии.

— На терена полът няма никакво значение — отвърна Роби. — Достатъчно е да стреляш точно, включително и когато си под напрежение. Това е основното в нашата работа.

— Друго?

— Никога не сме си говорили за лични неща — поклати глава Роби. — Отношенията ни бяха строго служебни. И двамата бяхме наясно, че не служим в армията и едва ли ще бъдем заедно за по-продължително време.

— Преди колко време беше това?

— Последната си съвместна мисия проведохме преди повече от десет години.

— Имал ли си поводи да се съмняваш в нейния патриотизъм?

— Изобщо не съм мислил затова. Предполагах, че след като е стигнала толкова далече, въпросът с лоялността й отдавна е изяснен.

Синия кимна замислено.

— Всъщност защо съм тук? — попита Роби. — Ако събираш информация за Рийл от хора, които са я познавали, със сигурност има по-подходящи от мен.

— Това не е единствената причина — каза Синия.

Топката на бравата се завъртя и при тях влезе един мъж.

Синия беше съвсем близо до върха на йерархията в ЦРУ, но новодошлият стоеше още по-високо от него. Толкова високо, че Роби дори не го свързваше с някакъв цвят.

Защото Джим Гелдър беше номер две в системата. Над него стоеше само директорът на ЦРУ, който докладваше пред Конгреса, контактуваше с всички партии, поддържаше димната завеса около разузнаването и се бореше за по-голям бюджет.

Гелдър вършеше всичко останало. Което означаваше, че на практика управлява цялата огромна машина, или поне дейността, свързана с тайните операции. А според много хора те бяха най-важната част от системата.

Той наближаваше петдесет, но изглеждаше по-възрастен. Някога беше слаб и строен, но вече се беше поналял в кръста. Косата му бързо оредяваше, а лицето му беше загрубяло от слънцето. Това беше нормално за човек, който беше започнал кариерата си във флота, където всеки е изложен на природните стихии — най-вече на слънцето и соления вятър. Беше висок колкото Роби, но изглеждаше доста по-едър от него.

Очите му се спряха върху Синия, който почтително кимна.

Гелдър се настани на стола срещу Роби, облегна се назад, разкопча сакото си и приглади с длан сивеещата си коса.

— Запознаха ли те със състоянието на нещата? — попита той.

— В по-голямата част, да — отвърна Роби.

Никога досега не беше контактувал с Гелдър. Усещаше по-скоро любопитство, отколкото заплаха. По принцип не се чувстваше застрашен от никого с изключение на случаите, при които насочваха оръжие към него. Това обаче се случваше много рядко.

— Джесика Рийл — каза гневно Гелдър. — Голяма каша забърка тя.

— Разказах за нея всичко, което знам. Но то не е много.

Гелдър захапа нокътя на десния си палец. Роби забеляза, че останалите му нокти са изгризани. Един обезпокояващ факт, защото все пак ставаше въпрос за разузнавач номер две на Америка. Но този човек имаше много грижи на главата си. Светът беше на крачка от самоунищожението.

Преди да напусне флота и да се прехвърли в разузнаването, Гелдър беше стигнал до чин капитан втори ранг. Това се беше оказало добър трамплин за новата му кариера. В разузнавателните среди се ширеше мнението, че стига да пожелае, лесно би могъл да стигне и до директорския пост. Той обаче нямаше такива амбиции. Беше в състояние да върши много неща, но сред тях не фигурираше целуването на задници в Конгреса.

— Трябва да я заловим — изръмжа Гелдър. — Жива или мъртва. За предпочитане жива, за да стане ясно какво, по дяволите, се е случило.

— Разбирам — кимна Роби. — Сигурен съм, че вече имате план.

Синия погледна Гелдър, а той вдигна глава към Роби.

— Планът си ти, Роби — отсече заместник-директорът.