Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Стъпи на газта и бързо продуха инжекционната система на аудито.

Когато се нуждаеш от конкретни отговори, добре е да ги поискаш от най-високото място.

Кортежът на Еван Тъкър напусна къщата му и пое надолу по улицата. Внезапно спирачките на водещия джип изскърцаха и от него изскочиха няколко мъже с пистолети в ръце.

Улицата беше блокирана от едно ауди 6, а пред него се беше изправил Уил Роби. Петима агенти го заобиколиха мигновено.

— Горе ръцете! — извика командирът на групата. — Веднага!

Роби не вдигна ръце.

— Предай на шефа си, че ако не ми отдели малко време, следващата ми спирка ще бъде ФБР, където ще разкажа всичко, което знам. А на него това няма да му хареса, повярвайте ми!

— Казах, горе ръцете! Веднага!

Роби се обърна да го погледне.

— А пък аз ти казах да отидеш при шефа си. Веднага!

Агентите се нахвърлиха върху него. Единият се оказа проснат върху капака на аудито, а вторият полетя към настилката. В момента, в който третият реши да си пробва късмета, зад тях се разнесе остър глас:

— Достатъчно!

Всички се обърнаха едновременно. До средния джип стърчеше Еван Тъкър.

— Що за абсурдно поведение! — изръмжа големият шеф.

Падналите агенти се надигнаха, хвърлиха злобни погледи към Роби и бавно се оттеглиха.

Очите на Тъкър се заковаха в Роби.

— Какъв ти е проблемът? — изръмжа той.

— Проблемът ми се казва Джанет Дикарло.

Тъкър огледа физиономиите на съседите си, които зяпаха с отворена уста. Част от тях стояха край колите си, а други бяха с бебета в ръце.

— Намираме се на улицата, Роби! — гневно изсъска той.

— Вината не е моя. Казах на хората ви, че трябва да говоря с вас. Насаме. Но те май не разбират от дума.

Тъкър спря поглед на една млада майка, хванала за ръката петгодишното си момченце, което всеки момент щеше да се напишка при вида на мъжете с пистолети.

— Просто едно недоразумение — подхвърли й с усмивка той. — Тръгваме си веднага. Желая ви приятен ден. — Завъртя се към Роби и заби пръст в гърдите му. — А ти идваш с мен!

— Ще ви последвам с моята кола — заяви Роби. — Взел съм я под наем и не искам да я загубя. Вероятно помните какво се случи с предишната.

Тъкър обмисли думите му в продължение на секунда-две, после се качи в своя автомобил и затръшна вратата. Роби седна зад волана на аудито, включи на заден и освободи платното. Изчака кортежа да го подмине и потегли след него.

Забеляза каквото му трябваше малко след като излязоха на една широка улица. Зави рязко вдясно и спря на някакъв паркинг.

Слезе от колата и закрачи към заведение от веригата „АЙ-ХОП“, а с крайчеца на окото си видя как кортежът спира и започва да се връща обратно. Околните автомобили се възпротивиха с продължително натискане на клаксоните.

Роби влезе и спря до вратата. Към него се насочи млада жена с меню в ръце.

— Закуска за сам човек, сър? — попита тя.

— По-скоро за двама — отвърна той. — Но ще ни трябва място за петима едри мъже в близост до масата.

— Моля?! — ококори се жената.

— Ще бъде чудесно, ако ни предложите отделно помещение.

— Отделно помещение?!

Роби извади служебната си карта и я размаха под носа й.

— Спокойно, ние сме от добрите.

Когато Еван Тъкър щурмува заведението в компанията на охраната си, Роби вече беше успял да поръча две кафета. Ужасената жена ги поведе към дъното.

— Всичко е наред — успокои я Роби. — Оттук поемам аз.

Жената му бе посочила една ниша в дъното, вероятно решила, че там е най-скришното място в цялото заведение. За късмет, клиентите бяха малко, а най-близкият от тях седеше през пет-шест маси.

— Какви ги вършиш? — попита с рязък тон Тъкър!

— Не ми остана време да закуся, а съм гладен — обясни Роби. — На вас ви поръчах кафе.

— Не можем да говорим тук! — отсече Тъкър.

— Съжалявам, но това е единственото място, на което съм склонен да обсъждам създалата се ситуация.

— Май искаш да те арестувам, а? — изръмжа Тъкър.

— Вие нямате право да арестувате никого на територията на Съединените щати, господин директор. А според мен няма да ви е приятно да се обяснявате с местните ченгета. Те са достатъчно ограничени, за да ни щракнат белезниците и да ни прехвърлят на някой друг да се оправя. Затова седнете и дислоцирайте хората си около масата. С лице към заведението и включени детектори на камери и подслушватели, които знам, че носят. Така ние с вас ще си поговорим на спокойствие.

Тъкър най-после успя да овладее гнева си, пое дълбоко дъх и седна. С лек жест показа на хората си да направят точно това, което предложи Роби. Устройството в ръцете на един от гардовете тихо зажужа.