Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Освободи таксито преди крайната точка на пътуването си и продължи пеша.

Обущарницата се намираше в доста занемарен район с порутени къщи и магазинчета. Малко звънче регистрира появата му. После вратата автоматично се захлопна зад гърба му.

Той свали шапката и очилата и бавно се огледа. В помещението имаше всичко необходимо за поправка на обувки. С единствената разлика, че собственикът не разчиташе да си изкарва хляба с лепене на подметки и смяна на токове.

Той се появи иззад завесата, която разделяше работилницата на две.

— С какво мога да…

Разпознал Роби, мъжът млъкна насред изречението.

— Точно така, Арни — кимна Роби и опря длани на тезгяха. — Надявам се, че наистина можеш да ми помогнеш.

Мъжът беше на петдесет и няколко, с посивяла коса и добре оформена брада, над която стърчаха необичайно големи уши. Очите му инстинктивно се втренчиха във вратата.

— Сам съм — каза Роби.

— Човек никога не знае — промърмори Арни.

— Така е — съгласи се Роби.

— Работиш ли?

— Да, но нещо различно.

— Гелдър?

Роби кимна.

— Нуждая се от малко помощ.

— Аз почти съм се оттеглил.

— Това е почти лъжа.

— Какво искаш?

— Джесика Рийл — отвърна Роби.

— От доста време не съм чувал това име.

— Нещата могат да се променят. Кои бяха контактите й?

— Би трябвало да ги знаеш. Нали все още работиш на същото място?

— Нямам предвид контактите, които са регистрирани при нас.

Арни замислено докосна брадичката си.

— Рийл е много добра в това, което върши. Може би колкото теб.

— Дори е по-добра.

— За какво става въпрос?

— Забъркала се е в нещо доста неприятно. Може би ще бъда в състояние да й помогна.

— Едно време работехте заедно — отбеляза Арни.

— Това беше много отдавна. Бих искал да я открия.

— А след това?

— Да си свърша работата.

Арни поклати глава.

— Няма да ти помогна да я убиеш, ако това си намислил.

— Намислил съм само едно нещо, Арни. Сигурността на тази страна.

— Отдавна не съм я виждал.

— А контактите й?

— Ще се закълнеш ли, че наистина искаш да й помогнеш? — попита Арни.

— А ти ще ми повярваш ли, ако се закълна?

— Имаш репутацията на отличен стрелец, Роби. И не само когато държиш оръжие. Бих могъл да ти помогна, но ако наистина си откровен с мен. Това са условията ми. Ако не ти харесват или нямаш обувки за поправка, ще те помоля да си тръгнеш.

Роби се замисли върху предложението и бързо разбра, че няма друг избор.

— Те смятат, че Рийл е убила Гелдър и още един оперативен агент.

— Глупости!

— Всъщност и аз мисля, че ги е убила. Но нещата не са толкова прости. Нещо става, Арни. Нещо вътре в системата, чиято воня стига чак до небето. Аз познавам Рийл. Поверявал съм й живота си.

— Ами ако е убила и номер две? — попита Арни.

— За да бъда напълно откровен, ще добавя, че ми възложиха задачата да я пипна.

— Но имаш съмнения, така ли?

— Ако нямах, едва ли щях да се обърна към теб — отвърна Роби.

Размениха си продължителни погледи над широката и изподраскана работна маса. Роби остана с впечатлението, че Арни прави всичко възможно да прецени дали е искрен. Не можеше да го вини. Искреността рядко намираше място в техния бизнес.

— Може би ще извадиш късмет — рече Арни.

— По какъв начин?

— Аз оперирам в малък и затворен свят. В него няма много играчи. Не бих казал, че си организираме сбирки, но поддържаме връзка. Когато един от нас се нуждае от помощ, другите са насреща. Правим си услуги с надеждата, че някой ден ще ни бъдат върнати.

— С какво ми помага всичко това?

— Наскоро ми се обади един човек, който се занимава със същото, което правя и аз. Няма да ти кажа името му, но той познава Рийл. По всяка вероятност бе имал съвсем скорошен контакт с нея.

— Какво е поискала от него Рийл?

— Един документ и един адрес.

— Какъв документ и чий адрес?

— Не съм сигурен. Всъщност нямаше как да му помогна. Но го насочих към човек, който може би ще му свърши работа.

— Пак ще повторя, не виждам какво общо има всичко това с моя проблем, Арни.

— Освен адреса имаше и едно име.

— Какво име?

— Рой Уест.

— Кой е той?

— Преди време работеше в ЦРУ. Дребна риба, но Рийл е проявила интерес към него. Достатъчно голям, за да рискува и да се срещне с приятеля ми. Ако тя е убила Гелдър, ще следят и хората от вътрешния й кръг.

— А имаш ли представа защо Рийл проявява интерес към Уест?

— Не. Но молбата й била доста спешна.

— Мислиш ли, че твоят човек е успял да й осигури търсения документ?