Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Всъщност Крикор не подозираше, че само на няколко пресечки живееха истински бедни хора. Синът Саркисян не престъпваше стриктно поставените му граници на Хайд Парк и Кенсигтън Гардънс, оставаше защитен от стените на богатството и куп закостенели социални предразсъдъци, поради което не си представяше, че изобщо е възможно да живеят хора, които наистина нямат нищо. За него да нямаш нищо, означаваше да живееш в относително малка резиденция, чиято градина бе отделена от съседите със стена, като техния дом на Хайд Парк Гардънс 38. Той никога не бе чувал за крайна нищета. Ето защо, и поради хилядите оплаквания на мис Брокуей от къщата, той започна да гледа на нея тъжно и смирено и да си повтаря извода, до който бе стигнал: Ние сме бедни .

ТАЗИ ВЕЧЕР МЕНЮТО В РЕСТОРАНТА НА ХОТЕЛ „РИЦ“ на площад „Вандом“ в Париж представляваше огромен интерес за гастрономите. Говореше се, че някакъв американски милионер направил необичайна поръчка за вечеря и не бе сигурно, че главният готвач — знаменитият Оливие Дабеска, е на нужното ниво, за да я изпълни.

Шушукането около поръчката възбуди любопитството на Калуст, който тогава имаше уговорка за вечеря с мадмоазел Дюпре. Арменецът пристигна пръв и седна на бара да пие аперитив. Разпита сервитьорите за менюто, но те запазиха тайната и му казаха, че трябва да изчака, за да разбере. За щастие изненада Сезар Риц тъкмо когато отиваше към салона, за да провери дали всичко е наред. Възползвайки се от възможността, арменецът препречи пътя му.

— Мосю Риц!

Щом разпозна мъжа, който го бе заговорил, домакинът се спря и на лицето му грейна служебна усмивка.

— О, мосю Саркисян! За нас е чест и удоволствие! Дошли сте на нашето малко соаре?

— Естествено! Но ми кажете какво ще сервирате тази вечер…

Изкуствената усмивка изчезна и Риц, макар че се опитваше да се държи непринудено, не можа да прикрие унилото си изражение.

— И дума няма да излезе от устата ми — отвърна той, прокарвайки пръсти през устните си, за да покаже, че няма да говори. — Обещах на Оливие той да обяви специалитета за вечерта.

Злочестата физиономия на домакина учуди клиента.

— Какво става, човече! — възкликна Калуст. — Нима заради това изглеждате така потиснат?

Риц отчаяно махна с ръка.

— Zut, alors ! [57]Нищо ми няма.

— Хайде, изплюйте камъчето! Не ми казвайте, че е заради кралица Виктория! Та жената миришеше на пръст, моля ви се! Не се натъжавайте, вече си имаме нов крал.

Домакинът въздъхна и пристъпи напред, за да не го чуят останалите клиенти.

— О, мосю Саркисян, не се шегувайте! Знаете ли, затънал съм в проблеми! — Той въздъхна дълбоко, прегърбен от товара грижи. — Помните, че до миналата година бях в „Савой“, нали? Онези… онези salauds d’anglais [58]ме обвиниха, че съм свил повече от три хиляди лири от вина и спиртни напитки и… ме уволниха! — Той театрално постави ръка на гърдите си. — Мен! Сезар Риц! Ah, quelle honte, mon Dieu ! Какъв срам, боже мой!

Калуст сложи ръка на рамото му, за да го успокои.

— Да, но това е минало, приятелю — рече той и махна с ръка във въздуха, за да покаже помещението. — Само за по-малко от година вие отворихте този великолепен ресторант в Париж! Най-добрият в града, навярно и в света! Знаете ли какво ще ви кажа? Та вие само спечелихте от това!

— Прав сте — призна Риц. — Обаче отново имам неприятности! За да си отмъстя на „Савой“, ми хрумна идеята да построя най-добрия и луксозен хотел в Англия. — Заговори високо и ентусиазирано. — Искам да вдигна един „Риц“ на Пикадили , за да покажа на онези чревоугодници какво означава първокласен хотел! Кретените от „Савой“ ще се пукнат от завист и ще проклинат деня, в който ме унижиха! Ще видят те! — Раменете му се отпуснаха и той проплака. — Уви, проектът е замразен поради липса на средства. Какво нещастие! Не знам какво да правя! От онази проклета история с виното английските банки не искат да ми отпуснат и пени за финансиране. Нито пени! — Разтърси глава. — Какво мога да сторя? Ще фалирам!

Отчаянието на Сезар Риц развълнува Калуст. Още по времето на „Савой“ той бе забелязал новаторския подход в хотелския бизнес, който дребничкият швейцарец притежаваше. Арменецът истински ценеше — още от първите си пътувания с луксозния „Ориент Експрес“ до ежедневните си визити в хотел „Пера Палас“ в Константинопол — комфорта, който носеше първокласната хотелска услуга. Точно хотел „Риц“ в Париж се славеше с най-разкошното настаняване.