Стив Берри - Загадката Колумб

Освен това внезапно се беше оказал притежател на тайна, която семейството му беше пазило дълги години. Което го изпълваше с вълнение, но и с радост.

Имаше и нещо, което го тревожеше: Закария Саймън беше приел условията му с подозрителна лекота. Винаги беше проявявал подозрение към лесните източници.

Дали не допускам грешка, запита се той.

Закария се качи на борда на чартърния самолет. Не притежаваше собствен, защото това беше пилеене на пари. Много по-изгодно беше да си наеме такъв, когато му трябва. Този го чакаше на „Санфорд Интернешънъл“ — по-малкото от двете летища на Орландо, което се намираше северно от града. Питаше се откъде ще напусне Америка Том Сейган. Със сигурност не от тук, тъй като този човек беше достатъчно предпазлив. Всъщност все едно. Важното беше бившият топ репортер да се озове във Виена и той нямаше никакви намерения да му пречи.

Седна на едно от плюшените кресла и си сложи колана. Двигателите на самолета вече свистяха, охладителната система над главата му работеше. Роча вкара багажа им и се настани до него.

— Жалко, че е мъртва — промърмори Саймън, имайки предвид Але. — В този случай май малко поизбързах.

— Джеймисън знаеше къде точно да търси — сви рамене Роча.

Това беше проблем, който изискваше вниманието му. Нима някой от хората му бе шпионин? Несъмнено. Трябваше да поговори с Бене Роу и да се опита да разбере защо ямаецът го дебне. Май беше подценил желанието му да открие тайнствената мина на Колумб. В същото време той му бе дал точно толкова информация, колкото да му стане ясно за какво става въпрос.

Но може би тя не бе достатъчна.

— Търся един гроб — каза той на Бене Роу. — Задължително трябва да го открием. Става въпрос за последното убежище на един левит.

— Какво означава това?

— Левитът е човекът, който пази тайната. Само той е знаел точното местоположение на мината. Преди смъртта си би трябвало да я сподели с някой друг, но това може и да не се е случило. Преди много години баща ми открил някаква следа в гроба на друг левит. Трябва да търсиш надгробна плоча с издълбана стомна върху нея. Тя е символът на левитите. Заедно с нея трябва да има и извита буква хикс.

На практика изобщо не се интересуваше от изгубената мина на Христофор Колумб. Онова, което търсеше, беше далеч по-ценно. Но защо да не използва Бене Роу и огромното му желание да открие мината? Още при първата си среща с него бе съзрял възможността да стигне до левита. Но тази среща се проведе далеч преди да открие Але Бекет и да научи, че последният левит не е живял в Ямайка, а в Централна Флорида.

А след това левитът беше отнесъл тайната в гроба си.

На практика беше забравил за Роу. За последен път се бяха видели преди повече от година, когато желанието да открие съмишленик го беше отвело в Ямайка. Малко преди това се беше запознал и с Брайън Джеймисън, човека на Роу. Умен, изобретателен, американец.

Самолетът пое към пистата за излитане.

За съжаление вече нямаше как да игнорира Роу.

Бене седеше на верандата и оглеждаше имението си. Над планините на север се трупаха буреносни облаци, в далечината тътнеха гръмотевици. Тук валеше много, но това се отразяваше добре на кафеените плантации.

Голямата къща в креолски стил беше кацнала на върха на малък хълм. Белите й каменни стени влизаха в контраст с буйната зеленина наоколо. Резиденцията бе построена между 1771 и 1804 г. от някакъв британски плантатор, който бил сред първите заселници на острова, започнали да отглеждат кафе. Първите семена били внесени през 1728 г. и бързо се разпространили из цялата територия. Кафето узрявало по-бавно заради хладния и влажен въздух, но в замяна на това било първокачествено. Днес само 9000 акра от обработваемата земя на Ямайка се намираха на повече от 600 метра надморска височина, които според държавните стандарти бяха задължителният минимум за отглеждането на сорта „Блу Маунтин“. Тези стандарти бяха въведени от баща му — по простата причина че всичките плантации на фамилията Роу се намираха над тази височина. Някога мелниците били направо сред дръвчетата — за максимално бърза преработка на реколтата. Днес това вече бе излишно поради използването на модерни транспортни средства. Но онова, което излизаше от тях, продължаваше да се суши и селекционира, а шест седмици по-късно се подлагаше на сортиране. Няма друго кафе в света, което да се обработва по този начин. Бене се гордееше със своето имение и земите около него, особено с къщата, за чието преустройство беше хвърлил милиони. Тук вече не работеха роби. Тяхното място бяха заели мароните, които получаваха доста по-високо възнаграждение от средното за страната.