Стив Берри - Загадката Колумб

— Не те харесвам! — отсече Але.

— Изобщо не ми пука — засмя се той. — Ако зависеше от мен, положително щях да позволя на Саймън да те убие.

Но напереността очевадно го напускаше.

— Какво ще правим сега? — попита тя.

— Нима не те е грижа за баща ти поне мъничко? — изгледа я той. — Очевидно е готов да изложи живота си на опасност, за да те спаси. Как ще реагираме?

Тя замълча.

— В онази катедрала го чака капан — предупредително добави Брайън.

— Ами спри го тогава. Накарай твоя човек във Флорида да му обясни какво ще се случи.

— А как точно да го направя? Нямаме представа за начина, по който ще се добере до Виена. Човекът ми го е изпуснал веднага след случката в овощната градина. Със сигурност няма да лети от Орландо. Готов съм да се обзаложа, че ще потегли с кола към Тампа, Джаксънвил или Маями. Ти очевидно го смяташ за глупав, но той съвсем не е такъв. Едва ли ще вземе директен полет за Виена. Ще дойде по друг начин. От което следва, че не можем да разговаряме с него, преди да се появи в катедралата.

— На теб изобщо не ти пука за баща ми! — сряза го Але. — Искаш само онова, което е в ръцете му.

— Естествено. Но появата му във Виена ще е проблем за мен. Тук е мястото да ти припомня, че той не е мой баща, затова е съвсем естествено да не ми пука за него.

— Баща ми беше един от най-добрите репортери в света — тръсна глава тя. — И много добре знае какво прави.

Никога досега не беше изричала тези думи.

— Аха, значи това е начинът да се чувстваш по-добре — презрително я изгледа Брайън. — Трябва да те уверя, че баща ти никога не е имал работа с хора като Закария Саймън. — Отпи глътка кафе и добави: — Но аз искам да знам за какво е всичко това. И очаквам от теб да ми обясниш.

— Не знам нищо.

— Добре, в такъв случай ми разкажи какво си споделила със Саймън.

През 71 г. Тит потушил въстанието на евреите, разрушил Йерусалим и се прибрал в Рим. Баща му Веспасиан, вече император, го посрещнал с невиждани почести. В Юдея загинали над един милион души и цял Рим се стекъл да им отдаде почит. Осем години по-късно, когато самият Тит вече бил император, той заповядал изграждането на каменен обелиск в памет на великата си победа. Върху него е собствената му фигура, обикаляща из улиците на Рим с разкошна колесница, която следва украсена платформа със заграбените от Свещения еврейски храм съкровища — златната трапеза на Божественото присъствие, сребърните тръби и седемстволната менора.

През следващите 380 години тези съкровища останали в Рим. Но през 455 г. градът паднал в ръцете на вандалите. Ето какво пише за техния водач един византийски историк: „Няма кой да му попречи да влезе в Рим и да заграби огромно количество злато, паметници и украшения. Цялата плячка е натоварена на корабите му. Сред съкровищата са както отрупаните със скъпоценни камъни златни сандъци на Църквата, така и свещените еврейски съдове, които Тит, синът на Веспасиан, докарал в Рим след падането на Йерусалим.“

Съкровището на Храма било пренесено на юг, в африканския град Картаген, където останало от 455 до 533 г., когато византийците разбили вандалите. Друг хроникьор описва триумфалното завръщане на победителите в Константинопол през 534 г. „Плячката беше огромна. Хиляди таланти сребро и цялото кралско съкровище, сред което и свещените еврейски съдове, които Тит, синът на Веспасиан, пренесъл в Рим след падането на Йерусалим.“

Император Юстиниан показал еврейските съкровища из целия град. Макар да бил един от най-великите византийски императори, той бил изключително непопулярен сред своите поданици и тяхното недоволство в крайна сметка се превърнало във всенародно въстание. Съвременник на тези години пише: „Някакъв евреин вижда тези неща и се обръща към един от приближените на императора: Според мен тези съкровища не бива да бъдат внасяни във византийски дворец. Тяхното място е другаде — там, където ги е поставил Соломон, царят на евреите. Именно те са били причина вандалите да нахлуят в Рим ида завземат императорския дворец, а след това да бъдат разбити от византийците.“ Когато предупреждението стигнало до ушите на Юстиниан, той бил обзет от суеверен страх и бързо изпратил еврейските съкровища в християнските храмове в Йерусалим.

— Юстиниан е суеверен и страхлив — обърна се към Брайън тя. — По тази причина позволява на някакъв евреин да го уплаши с факта, че всички цивилизации, които са притежавали съкровището на Свещения храм, загиват. Първи са евреите, после следват Рим и вандалите. Кой ще бъде следващият? По тази причина някъде между петстотин трийсет и пета и петстотин петдесет и четвърта година той заповядва да го върнат обратно в Светите земи.