Стив Берри - Загадката Колумб

— Само когато нямам друг избор.

— Това е най-честото оправдание на мароните — още от деня, в който първите от тях избягали в планините. Всеки бивш роб повтаря: „Само когато нямам друг избор“. Но това не им пречи да избият куп народ.

Озовал се тук, под земята, в компанията на този учен мъж, Бене изведнъж реши да бъде откровен.

— Правя каквото трябва, Франк. Някои хора разбират единствено от насилие. Вярно е, че печеля пари от хазарт, проституция и порнографски филми. Но не продавам нищо, което е свързано с деца. Нищичко. Жените, които работят за мен, трябва да са чисти и да ходят на лекар. Имам си правила.

— Излишно е да ме убеждаваш, Бене — шеговито размаха ръце Кларк. — Тези неща изобщо не ме интересуват.

Но той изпитваше нужда да се оправдае. Нима духовете започваха да му влияят?

— Бъди какъвто си, приятелю. Това е единственото, което можем да направим.

При нормални обстоятелства Бене изобщо не би се усъмнил в себе си, но това място му действаше по друг начин.

— Според мен извитият хикс е отличителният знак на Колумб — смени темата Франк. — С него е белязвал само важни места, включително и изгубената мина.

— В тази пещера ли?

— Не — поклати глава полковникът. — Маркировката тук е поставена по други причини. Никой не знае какви са те. Истинското местоположение на мината е неизвестно.

Саймън му беше говорил за Колумб, изгубената мина и онова, което било известно на онзи левит. Но никога не беше споменавал за подписа на Колумб и всичко останало, което му разкри Франк Кларк. Може би защото не бе подозирал за него? Не, едва ли.

Саймън знаеше много. При всички случаи достатъчно, за да се появи във Флорида и да проведе своята операция срещу един непознат мъж и неговата дъщеря. Тази жена беше написала някаква статия за Колумб, която Бене все още не беше прочел. Беше крайно време да поправи тази грешка.

— Всички искат да ни съхранят — добави Франк. — Дрънкат за културата на мароните, но се държат така, сякаш отдавна ни няма. Но ние все още сме тук.

Истина беше.

— Може би си прав в желанието си да откриеш златната мина, Бене. Това богатство може да бъде използвано за промяна на положението ни. Парите винаги означават власт, но ние никога не сме ги имали. За разлика от повечето марони аз не обвинявам евреите, че са печелили на наш гръб. В онези времена сме се нуждаели от храна и муниции и те са ни ги доставяли. От същото се нуждаели и британците. Евреите обслужвали и тях. Такъв е животът. Но онези евреи отдавна са изчезнали, а ние все още сме тук.

Бене си спомни какво му беше разказал Трей за братята Коен и съкровището, което бяха скрили от испанците. И за левита. Който знаел всичко.

— Мислиш ли, че евреите са скрили своите съкровища в същата мина? — попита на глас той.

— Възможно е — сви рамене Франк. — Легендите винаги се преплитат. Но работата е там, че никой нищо не знае.

Бене беше много доволен от тази планинска екскурзия. Най-накрая беше получил някои отговори.

Думите на Кларк бяха истина. Парите са власт, при това огромна. Той поддържаше тесни контакти с левицата и Народната национална партия, но предпочиташе управляващата дясноцентристка Партия на труда. Никой от членовете на правителството не си позволяваше да пренебрегва телефонните му обаждания или да не изпълнява молбите му. Рядко искаше нещо от конкретен министър, но когато го правеше, отговорът винаги беше да.

В главата му изплува стара маронска пословица: Невинният и глупакът си приличат като близнаци. Той обаче не беше сред тях.

— Ще открия тази мина — каза на глас той, обръщайки се едновременно към приятеля си и своите предци.

Але се дразнеше от предизвикателното поведение на Брайън Джеймисън. Два часа след края на видео сеанса от Флорида той продължаваше да говори по телефона в съседната стая, като през цялото това време вратата беше плътно затворена. Тя седеше пред чаша кафе в малката кухничка. През прозорците се виждаше само гора. Явно наоколо нямаше други къщи. Минаваше седем вечерта местно време. Във Флорида все още беше ранен следобед, а баща й вероятно се подготвяше за пътуването до Виена, за да сключи сделката за нейното освобождаване. Факт, който продължаваше да я учудва.

Някъде в къщата се отвори врата. По дъсчения под отекнаха тежки стъпки и на прага се появи Брайън, все още с кобур под мишницата. Пристъпи към масата и си наля кафе.

— Нещата бързо се променят — промърмори той.