Стив Берри - Загадката Колумб

— Саймън търси съкровището на Храма, така ли? — погледна я със съмнение Брайън.

— Точно така — кимна тя. — Трите най-свещени предмета на юдаизма, които така и не стигат до Светите земи. Следите им се губят веднага след като напускат Константинопол. А Закария твърди, че дядо ми е знаел къде са скрити, защото е бил единственият жив левит, удостоен с честта да пази тайната. Убеден е, че пакетът в ковчега му ще ни отведе при тях.

— Но защо? Едва ли заради парите. Той е милиардер.

— Желанието му е да ги върне на евреите.

— И ти му повярва, а?

— А какъв е твоят интерес? — пожела да узнае тя.

— Разкажи ми и останалото. Ти как се появи в тази операция?

През 70–а година, когато римляните завзели Йерусалим и сринали Втория храм до основи, повече от 80 000 евреи били депортирани от Юдея на Иберийския полуостров — по онова време най-западната част на Римската империя. С течение на времето там емигрирали още евреи и така се създала една многолюдна и процъфтяваща общност, станала известна като сефарадска.

Животът на евреите бил поносим, тъй като нововъзникналата Католическа църква все още изпитвала трудности с утвърждаването на своето влияние толкова далече на запад. Вестготите, които владеели тези територии, приели християнството едва през 587 г. Тогава се поставило началото на един повтарящ се феномен в иберийската политика — да се прогонят евреите, които отказват да се покръстят. Мнозина го правели, превръщайки се в първите конверсос — хора, които привидно сменят вярата си, но дълбоко в душата си остават евреи. Десетки хиляди напуснали или били прогонени. Последвали периоди на толерантност и нетърпимост. Често се стигало до конфискация на имуществото, особено когато монарсите се нуждаели от повече средства. През 711 г. маврите нахлули в Иберия, а евреите ги посрещнали като освободители. Животът при управлението на маврите се превърнал в Златната епоха за сефарадските евреи.

Реставрацията променила всичко. Християните подели кампания на насилствено покръстване, придружавана от чести погроми. До 1400 г. евреите вече си били навлекли всеобщата омраза. За да избегнат смъртта и преследването, хиляди приели християнството, създавайки втората вълна конверсос. Приетите закони, които блокирали еврейския бизнес, повлияли отрицателно на страната. Много плодородни земи останали необработени, финансовото положение се влошило. Цели общини изчезнали от лицето на земята, други били обречени на бедност. За да възстанови испанската икономика, короната направила опит да върне евреите в страната, като им предложила редица привилегии.

Опитът бил успешен, но предизвикал омразата на християните.

През 1492 г. на трона се възкачили Фердинанд и Исабела. Те прогонили и последните маври от испанска земя, а след това издали едикт, според който евреите трябвало или да се покръстят, или да напуснат страната.

Втората им стъпка била да възстановят правото на Инквизицията да издирва и наказва фалшивите конверсос. 165 000 евреи избрали емиграцията. Много останали и запазили вярата в душите си. Но най-много били избитите.

C$

— Каква част от всичко това е твоя кауза и каква принадлежи на Саймън? — попита Брайън.

— Аз не съм невежа по отношение на еврейската история — отвърна Але. — Това съм учила.

— Не казвам, че си невежа. Просто искам да разбера какво се опитва да постигне този луд човек.

— Той действително ми разказа една история. Нямам представа дали е истинска, но е наистина смайваща. За евреите в Испания по времето на експедициите на Колумб.

— Разкажи ми я.

— Защо да го правя?

— Защото от нея зависи животът на баща ти.

Том навлезе в Орландо и се насочи към дома си по заобиколен маршрут. Трябваше да си вземе паспорта. Вече се беше отбил в една от местните библиотеки и бе използвал компютърната зала, за да си резервира място за нощния полет от Ню Йорк до Братислава. Самолетът излиташе в осем вечерта, а за да го хване, трябваше да вземе следобедния полет от Джаксънвил до Ню Йорк. Избра този маршрут, защото беше убеден, че Саймън ще наблюдава летището в Орландо. Пътуването на север му отне около два часа и половина. Презокеанският полет щеше да го отведе в Лондон, където трябваше да вземе друг полет до Словакия, но времето му беше напълно достатъчно. Възнамеряваше да пътува до австрийската граница с кола под наем, тъй като разстоянието до нея беше някакви си шейсет километра.

Паркира на една пресечка от дома си и предпазливо пое към задния вход. Не забеляза причини за тревога. Кварталът беше спокоен. След като влезе в къщата, установи, че чувството за комфорт вече го няма. В момента изпитваше само притеснение и единственото му желание беше час по-скоро да се махне. Бързо се преоблече, намери паспорта си и го пъхна във вътрешния джоб на сакото заедно с няколкостотин долара, които държеше в дома си за всеки случай. Щеше да ги използва в случай на нужда. Изведнъж се почувства както някога — бърз, точен, нетърпелив да провери получената информация, изпълнен с надежда, че отделните фрагменти ще се подредят в нещо, от което може да излезе материал. Днес се беше справил много добре, разгадавайки всички ходове на противника и запазвайки крачка преднина. Дъщеря му разчиташе на него и този път той нямаше да я подведе.