Стив Берри - Загадката Колумб

На 3 август 1492 г., когато Колумб предприел първото си плаване към Новия свят, положението на сефарадските евреи изглеждало безнадеждно.

— В крайна сметка се решили на отчаяна стъпка — добави Але. — Единствената, която можела да ги спаси.

Брайън слушаше с неподправен интерес.

— Светът им се разпадал. Нямало къде да намерят подслон. Нито в Европа, нито в Африка. Никой не ги искал. Единствената им надежда била Азия, накъдето тръгвал Колумб.

— Искаш да кажеш, че Христофор Колумб е търсил нова родина за евреите?

— Точно това искам да кажа. По онова време се носели легенди за някакво място на изток, където евреите живеели свободно. Никой не знаел дали наистина съществува, или е просто мит. Но хората вярвали, че все някъде трябва да има по-добро място за тях. Знаеш ли кой всъщност е финансирал първата експедиция на Колумб? Не е била Исабела, която уж продала скъпоценностите си. По онова време испанската монархия била тотално фалирала. Нямало пари за глупави авантюри, за каквато смятали идеята на Колумб. Парите за експедицията осигурили евреите.

Брайън беше видимо изненадан.

— Луис де Сантанжел е конверсо — евреин от Арагон, който се покръства, за да може да реализира мечтата на живота си. Фамилията му служи на държавата. Когато Фердинанд се нуждае от пари, той се обръща към нея. За нещастие тези хора са сред първите жертви на Инквизицията и Луис е изправен пред съда. Тогава Фердинанд решава да се намеси. Луис знае най-съкровените тайни на краля, освен това се грижи за най-трудните проблеми на държавата. Фердинанд се нуждае от него и той е пощаден. Именно Сантанжел убеждава краля и кралицата да подкрепят начинанието на Колумб. И те приемат при условие той да вложи в експедицията седемнайсет хиляди дуката лични средства. Пари дават още трима конверсо . Испанската корона няма какво да губи.

— Защо никога досега не съм чувал за това? — попита Брайън.

— Защото никой не иска да признае, че Колумб по всяка вероятност ще се окаже евреин и именно евреите са платили за откриването на Новия свят. Но това е истината. Виждала съм с очите си счетоводните книги на Сантанжел в архивите на Симанкас. В тях ясно е посочено, че парите са платени в аванс, описано е и защо са платени.

Тези проучвания бяха отнели последните две години от живота й. Те бяха част от искрата, запалена от дядо й. Закария Саймън проявяваше интерес именно към тях.

— Евреите са открили Америка! — смаяно рече Брайън. — Това несъмнено ще промени много неща.

— В първата експедиция на Колумб вземат участие осемдесет и седем моряци, разпределени на трите кораба — продължи Але. — Но за разлика от холивудската версия на борда им няма нито един свещеник. Нито един. В замяна на това има преводач от иврит. Той се казва Де Торес и според някои документи е първият, който слиза на брега в онзи паметен ден на хиляда четиристотин деветдесет и втора. Участието му в експедицията съвсем не е случайно. Колумб имал причини да включи в нея и преводач. Той бил убеден, че плава към Индия и Азия, където много евреи живеят свободно. Трябвало да контактува по някакъв начин с тях. Да не забравяме и още нещо — на „Санта Мария“ имало три сандъка, в които били предметите от Храма. Сантанжел финансира експедицията при условието, че Колумб ще вземе на борда и еврейските светини. „Ще скриеш нашите съкровища някъде там — казва му той. — Испания вече не е сигурно място.“

— Значи въпросното съкровище е някъде на Карибите? — погледна я с изненада Брайън.

— Най-вероятно в Ямайка — кимна тя. — Фамилията Колумб контролира острова в продължение на сто и петдесет години. Закария твърди, че неговата фамилия е издирвала въпросните сандъци няколко поколения поред, но удряла на камък. Посветен е единствено левитът, който се оказва моят дядо.

Брайън мълчеше, но личеше, че мисли напрегнато.

Кой е този човек, запита се тя. Приятел или враг? Трудно й беше да определи.

— Искаш ли да помогнеш на баща си?

— Не искам да пострада — отвърна след кратко колебание тя. И наистина беше така. — Но какво мога да направя?

— Може би много.

Том спусна облегалката си максимално назад, търсейки удобна позиция за малко сън по време на нощния полет. Пътуването с кола до Ню Йорк и качването на борда бяха преминали безпроблемно. Според пилота щяха да кацнат в Лондон половин час по-рано. Това щеше да му помогне да се прехвърли по-спокойно на машината за Братислава, която излиташе броени минути след приземяването му в Европа. Всички места в затъмнения салон бяха заети. След поднасянето на вечерята някои хора гледаха филми или слушаха музика, други четяха.