Стив Берри - Загадката Колумб

Да работи за тях.

— Какво можете да ни предложите? — попита в заключение агентът.

— Очи и уши директно в лагера на Саймън — отвърна без колебание Бене.

Впоследствие Джеймисън беше представен на Саймън като дясната ръка на Бене, но по начин, който даваше да се разбере, че този факт не бива да става обществено достояние. На даден етап Брайън дори влезе във връзка с хората на Саймън в Ямайка, включително и с най-близкия му помощник Роча. Появата му във Виена със сигурност беше подплашила Саймън. Дотолкова, че да заповяда убийството на Але Бекет. Когато Бене му съобщи, че младата жена е все още жива, той беше наясно, че американците няма да одобрят действията му. Но какво от това? Одобрението изобщо не фигурираше като част от сделката.

— Ако не бях казал на Саймън за нея, операцията вече щеше да е приключила — уточни по телефона той. — Щях да стана излишен за него.

Кратката пауза насреща доказваше правотата на думите му.

— Какво искаш да направя? — попита най-после Брайън.

— Да я доставиш за утрешната размяна. Той все още мисли, че работиш за мен. Теб не съм те предал.

— Нямаш представа с кого си имаш работа, Бене — въздъхна Брайън. — Този тип е изключително опасен и се занимава с далеч по-важни неща от твоята златна мина. Очаквам всеки момент тук да се случи нещо голямо.

— Ще го споделиш ли с мен?

— Я не се занасяй!

— И аз така си помислих — засмя се Бене. — Но искам да знаеш едно: откриването на златната мина продължава да е важно за него. Личеше си по гласа му. За ваш късмет той има нужда от мен. Всъщност не толкова от мен, колкото от онази жена.

— Мога да ти уредя един бърз арест — предупреди го Джеймисън.

— Но няма да го направиш, защото операцията е все още в сила единствено благодарение на моите усилия.

— Ще се наложи решението по този въпрос да вземат хора, които се разписват на друга ведомост.

— Направи го. Но най-настоятелно те съветвам утре да се появиш в онази църква заедно с дъщерята. В противен случай Саймън ще бъде разочарован.

— Но ти отлично знаеш, че той иска да ликвидира както нея, така и баща й. А по всяка вероятност и мен.

— Това си е твой проблем — разсмя се отново Бене.

— Нещо не се връзва, Бене. Саймън отдавна можеше да те е пратил по дяволите. Тази жена съвсем не му е толкова нужна. Би трябвало да си му предложил нещо много повече от нея.

— О, да. Тук си прав. Аз наистина разполагам с нещо, което той иска да притежава. Затова бъди добър и си свърши работата. Закарай я там и виж какво ще се получи. Бъди сигурен, че след това Саймън отново ще ме потърси. — Замълча за момент, после добави: — Така ще получим възможност да открием онова, което ни интересува.

Том дремеше на седалката, но често се събуждаше. Някога спеше в самолетите без проблеми. Това беше времето му за почивка — докато се прехвърляше от едно място на друго и се подготвяше за предстоящата задача. Но вече осем години беше извън този напрегнат цикъл и това явно му се отразяваше. Напоследък все по-често мислеше за Мишел и бъркотията, в която се беше превърнал съвместният им живот.

— Ти си лъжец, Том, А жените са твоята слабост.

— А не съм ли и измамник?

Тя не беше обелила дори дума за онова, което го беше сполетяло.

— Не знам. Но явно е заложено някъде в теб, защото лъжците винаги си остават лъжци. Тук е мястото да добавя, че бях шокирана от случилото се.

Спокоен глас, ясно изречени думи. Годините след развода бяха стопили гнева, който някога изпитваха един към друг.

— Запознах се с един човек — добави тя. — Скоро ще се омъжа.

Той не беше изненадан. Нямаше начин жена като Мишел да остане незабелязана.

— Радвам се за теб.

— Трябва да помислиш за отношенията си с Але. Винаги съм ти казвала да не чакаш, докато стане късно.

— Знам, знам.

— Трябва да тръгвам, Том. Преди малко допуснах грешка. Ти си лош съпруг и още по-лош баща, но беше добър репортер.

Все още помнеше каква болка бе усетил след тези думи. Тя вярваше в невинността му. След всичко, което й беше причинил. Беше последният им разговор.

През следващите седем години живя сам, потънал в дълбоко самосъжаление. Мишел се омъжи за втори път, но почина твърде млада. А Але му дори не му позволи да присъства на погребението й.

Той се запита какво ще каже на дъщеря си, след като я види свободна?

Закария се настани пред компютъра. Бяха пристигнали във Виена преди около четири часа и Роча веднага го бе закарал в имението. По време на полета беше успял да подремне час-два и това беше всичко.