Стив Берри - Загадката Колумб

А той размишляваше.

На път за джаксънвилското летище се беше отбил в един филиал на градската библиотека. Бе влязъл в интернет и в продължение на половин час се бе опитал да открие всичко, което имаше връзка със Закария Саймън.

Този човек беше наследник на стара и богата фамилия. Заклет ерген с точно определени навици. За обществената му дейност се знаеше малко, с изключение на факта, че притежава няколко фондации, чрез които осъществява благотворителна дейност. Семейството му бе известно като яростен привърженик на държавата Израел. Редица вестници публикуваха материали за начините, по които бащата на Саймън бе финансирал създаването на еврейската държава. Но никъде нямаше публикации за прякото участие на Закария Саймън в близкоизточната политика, а самият той не помнеше името му да е било споменавано по време на активната му журналистическа кариера. Саймън притежаваше имение в покрайнините на Виена, където ежегодно се провеждаха ционистки сбирки за набиране на средства за неговите фондации. Чисто социални събития, без политически привкус. Беше ясно, че този човек е изключително предпазлив, може би защото разбираше, че светът се е променил. Това беше всичко, което успя да научи за Закария Саймън. Ако не желаеш да излагаш дейността си на показ, трябва да се държиш далеч от медиите и най-вече от онези, които използват киберпространството.

Просто и ясно. Точно така постъпваше и Саймън.

На сгъваемата масичка пред него, осветени от лампичката над главата му, лежаха ключът, бележката на Абирам и картата на Ямайка. Той се пресегна към късчето метал и се зае да разглежда трите Звезди на Давид върху плоската му част. Какво ли отваряше то? Завъртя го между пръстите си, бронзът проблесна. В колата не го беше разглеждал подробно, но сега вниманието му беше привлечено от някаква едва забележима гравюра върху назъбения ствол. Поднесе го по-близо до очите си.

Първата част от надписа му беше позната. Букви на иврит.

По никбар означаваше „тук лежи…“

Същите букви бяха издълбани и върху надгробната плоча на баща му, но те присъстваха и на стотици други гробове. Третият символ му беше непознат. Странно извит хикс. Какво ли означава, запита се той и объркано поклати глава.

Жената до него отдавна спеше, завита с одеяло. Повечето пътници наоколо се готвеха да я последват. Може би и той трябваше да направи опит да подремне.

В библиотеката бе взел известни предпазни мерки главно като си бе направил разпечатки на принтера, който предлагаха срещу заплащане. Но би трябвало да подготви и още нещо. Как ли щеше да се държи утре, на срещата в „Свети Стефан“?

Добър въпрос. На който трябваше да намери бърз отговор.

Бене погледна часовника си, който показваше 9:30 вечерта местно време. Или 3:30 сутринта във Виена.

— Нямах друг избор — каза в слушалката той. — Тя трябва да бъде разменена. — Току-що беше информирал Джеймисън за разговора си със Закария Саймън, който вече знаеше, че Але Бекет е все още жива.

— По този начин си компрометирал своя човек там — отбеляза Брайън от Виена.

— Предупредих го да изчезва. В момента Саймън и горилата му летят обратно. Човекът ми е напуснал резиденцията.

— Даваш ли си сметка какво си направил? — повиши тон Брайън. — Ние работехме с теб, защото имаше свой човек в бизнеса на Саймън!

Наистина беше така. Брайън Джеймисън се беше появил в имението преди близо година, при това без покана. Оказа се, че е агент на американското разузнаване и работи в специален отдел, наречен отряд „Магелан“. Целта на посещението му беше да разбере какво търси Закария Саймън в Ямайка. Бене го почерпи с кафе и торта, но не му каза нищо. Три дни по-късно Джеймисън отново дойде — този път с дебела папка, която съдържаше пълна информация за незаконните му дейности, която нямаше как да бъде събрана за толкова кратко време.

— Отдавна разполагаме с тези неща — поясни Джеймисън. — Но моята шефка искаше да ви даде шанс да работите доброволно за нас.

— Как ли пък не — изсмя се Бене .

Брайън насочи показалец в гърдите му, после също се разсмя.

— Това й казах и аз. Но тя е шефът и затова бях длъжен да изпълня заповедта й. Добре че отказахте. Това ми дава възможност да го направим по моя начин.

После, вече сериозно, му обясни, че службата му разполага с достатъчно доказателства за извършените от Бене нарушения на законите в Ямайка, САЩ и още няколко южноамерикански държави, повече от тях в Карибския регион, за да му бъдат повдигнати обвинения във всяка една от тях. А законите там са такива, че при осъдителна присъда се конфискува и цялото имущество на нарушителя. Разбира се, това може да бъде избегнато, в случай че Бене приеме едно съвсем просто условие.