Стив Берри - Загадката Колумб

След което вниманието на Бене беше привлечено от пиктограмите по стените. Царевични кочани, птици, риби, жаби, костенурки, насекоми и кучета. Плюс фигурата на племенен вожд в традиционно облекло.

— Таиносите вярвали, че духовете на прадедите им живеят в пещери, които напускат само нощем, за да се хранят с жобос — започна Франк. — Но една нощ се увлекли повече, защото тези сочни сливи били изключително сладки. Слънцето изгряло и отново ги превърнало в хора.

Бене беше чувал тази история от майка си.

— Пещерите били последното им убежище — продължи приятелят му. — Таиносите не били погребвани, а просто оставяни в тъмното. Прахът им е в тях и до днес.

Бене изпита чувство на гордост, че е попаднал на такова място — истински параклис.

— Таиносите ненавиждали испанците. Криели се в тези пещери, за да избягнат робството, и гладували до смърт. Част от тях умирали бързо, поемайки отровата, известна като касава. Други издържали по-дълго.

Полковникът замълча.

— Колумб ги наричал индианци. Днес някои погрешно им казват араваки, но таиносите са си просто таиноси. Появили се тук седем хиляди години преди испанците, използвайки примитивни канута, изработени в Юкатан. Превърнали тази земя в свой дом, но европейците успели да ги унищожат само за сто години. Изклани били над шейсет хиляди души.

Бене долови омразата, с която бяха изречени тези думи.

— Този извит хикс не е дело на таиносите — продължи Франк. — Няма го в нито една от пещерите, обитавани от тях. Той е испански и служи като маркировка на места с особено значение. Мароните го познават от много време, но никога не говорят за него. Търсят го само онези, които се надяват да открият изгубената мина.

Същото беше казал и Закария, но без да навлиза в подробности.

— Значи мината наистина съществува? — подхвърли Бене. — За пръв път те чувам да говориш по този начин.

— Тази легенда е лишена от смисъл. Таиносите ценели не златото, а гуанина .

Бене познаваше тази сплав от равни части мед, сребро и злато. Беше виждал много артефакти, изработени от червеникавия метал.

— Обичали аромата на кожата си, когато влизала в контакт с гуанин — добави Франк. — Чистото злато е жълтеникаво, няма миризма и не ги привлича. Но гуанинът е друга работа. Тази сплав става специална за тях главно защото сами не можели да я помиришат. На това ги научили преселници от Южна Америка, които дошли от север. За златото знаели, че може да се намери в реки и потоци, но гуанинът бил смятан за дар божи.

— Искаш да кажеш, че не биха разработвали златна мина, така ли?

— Не знам, Бене. Със сигурност са използвали злато. В този смисъл залежите от този метал вероятно са били важни за тях. Но знам друго: за стоте години след Колумб от Новия свят в Испания са били прехвърлени над двеста тона злато. Част от него е било добито в Ямайка. Десетки хиляди тайно си са умрели заради него.

Кларк млъкна и отново насочи вниманието си към стенописите. Бене направи същото.

— Използвали са пръчици, които са топили във въглен, примесен с мас и изпражнения от прилепи — прошепна Франк. — Проста боя, но сам виждаш колко е трайна.

— Кой друг знае за това място?

— Никой извън нашата общност. Мароните го посещават от много години.

Бене усети, че мястото някак си му е познато.

Франк се обърна и му подаде лист хартия. Преди да поемат нагоре, полковникът беше изчезнал за малко във вътрешността на музея, а Бене се беше учудил защо го прави.

— Това е подписът на Колумб — подхвърли Франк и насочи фенерчето си към листа. — Сложна смесица, която казва много за своя притежател. Обърни внимание на хиксовете.

Вече ги беше забелязал. Два на брой, и двата с извити краища. Идентични с онзи на еврейското гробище, испанските документи и този на стената отвън.

— Никога досега не си ми говорил за тези неща — подхвърли той и погледна втренчено приятеля си.

— Ние сме прокълнати, Бене. Вече двеста години мароните воюват помежду си. Превърнахме се във врагове на самите себе си. Правителството, а и англичаните преди това отлично го знаят и непрекъснато ни насъскват един срещу друг. Ето защо не се вслушват в оплакванията ни. Аз продължавам да се опитвам, но другите полковници не искат да ме чуят.

Наистина беше така.

— Теб полковниците те уважават, Бене. И се страхуват, защото много добре знаят с какво още се занимаваш. Приемат парите ти, но са наясно, че убиваш хора.