Стив Берри - Загадката Колумб

Островът вече не бил под управлението на фамилията Колумб. Испанците си върнали властта, представители на Инквизицията щели да се появят всеки момент. Вече нямало кой да закриля ямайските евреи. Общността благоразумно взела мерки и скрила богатството си на място, което било известно само на един човек, когото наричали левит.

— Това е мината на великия адмирал — казал на Израел един от затворниците.

Колумб лично избрал мястото. Богатството им щяло да остане там до изтеглянето на испанците. Затворените евреи възложили на Израел да организира чуждестранна инвазия в Ямайка, защото тя била единствената им надежда за свобода. И това се случило. През 1655 г. Англия окупирала острова.

— Знаете ли къде се намира тази мина? — попитал кралят.

— Надяваме се — отвърнал Коен. — Но Ямайка е твърде голяма.

Чарлс бил силно заинтригуван. Разчитайки изцяло на способностите на Коен, той му дал пълна свобода и власт да търси, открие и разкопае изгубената мина и да извлича златото от нея. Две трети от намереното оставало за него, а една трета — за еврейските му партньори. В допълнение Коен мъдро поискал и получил английско гражданство, а също така и пълен монопол върху търговията с бразилски дървен материал и бахар — двете основни експортни стоки на Ямайка по онова време.

През 1663 г. Коен и двамата Израел се завърнали в Ямайка. Но не открили нищо и само година по-късно били обвинени в измама и прогонени от острова.

— Коен омайва Чарлс с приказките за златната мина, но истинската му цел е търговският монопол — добави Трей. — През цялата година, преди да бъде прогонен, той изобщо не търси мината, а трупа пачки от търговията с дървен материал и подправки.

— Нима всичко това е записано в тези документи? — учуди се Бене.

— Манипулациите на Авраам Коен по отношение на Чарлс Втори са исторически факт. А от твоите документи научаваме, че, притискайки Авраам със съдебен иск, Моузес го е принудил да му разкаже за златната мина. Това обяснява намесата на губернатора.

— Ти каза, че тук има нещо.

Лицето на приятеля му се разтегли в широка усмивка.

— През хиляда шестстотин шейсет и четвърта Авраам Коен е изгонен от Ямайка. Заплашен е със затвор, ако бъде забелязан на територията на острова. — Трей размаха единия от документите. — Но въпреки това той се завръща. Това става през хиляда шестстотин и седемдесета, когато купува тази земя. Изключително важна земя според брат му — пирата Моузес.

Бене схвана какво иска да каже приятелят му.

— Мислиш, че през онази година престой Авраам все пак е открил нещо, така ли?

— Напълно е възможно.

Бене много харесваше Холибъртън. Чувстваше се добре в неговата компания. Малцина обитатели на острова предизвикваха подобно чувство у него. По тази причина изобщо не криеше интереса си.

— Можеш ли да преровиш архивите, за да откриеш още нещо?

— Ще се опитам, макар че там цари голяма бъркотия.

— Направи го още довечера — тупна го по рамото Бене. — Моля те. Никога не съм бил толкова близо до истината.

— Знам, че това е важно за теб — кимна Трей.

Но този човек знаеше повече. Много повече.

Але гледаше как Миднайт спира колата, а Брайън се приближава към нея.

— Излизай! — заповяда той.

Тя поклати глава. Миднайт изключи двигателя и изскочи навън, оставяйки фаровете да светят. Брайън отвори вратата.

Тя се плъзна в обратна посока.

— Не ме докосвай! Ще викам! Приближиш ли се, ще викам!

Мъжът се спря на място и се наведе, за да вижда лицето й. Миднайт направи същото.

— Обясни й! — заповяда през рамо Брайън.

— Казаха ми да те убия.

Беше срещала този човек почти всеки ден по време на едномесечния си престой във Виена, но за пръв път чуваше гласа му.

— Кой? — попита тя.

— Саймън предал заповедта на Роча. Искат да изчезнеш. Няма никакъв полет за Флорида. Поне за теб.

И двамата я гледаха загрижено.

— Казах ти, че си загазила — добави Брайън. — Саймън приключи с теб в момента, в който получи съгласието на баща ти. Ти вече не си му нужна.

— Не ти вярвам.

— Слушай ме внимателно — въздъхна той. — Излагам се на огромен риск, като споделям с теб, че имам очи и уши в лагера на Саймън. Този човек тук залага живота си, за да спаси твоя. Би трябвало да си поне малко благодарна.

— А защо го правите?

Тя остана на мястото си в дъното на купето, на около метър от отворената врата. Даваше си сметка, че нищо повече не може да направи. Вратата зад гърба й най-вероятно беше заключена. Беше сама в гората, оставена на милостта им.