Стив Берри - Загадката Колумб

Да, това беше вярно.

Екстремисти от двете страни извън контрол.

— Успяхте да разгневите доста хора на високи постове — добави непознатият. — А те наеха нас, за да решим проблема. Казваме ви всичко това за всеки случай — ако случайно решите да започнете отново. Ние ще бъдем готови, за да организираме поредния ви провал.

— Нима твърдите, че палестинците и израелците са действали заедно, за да ме ликвидират като репортер?

— В известен смисъл. Свързахме се с тях поотделно, подхвърлихме им идеята, а те я харесаха и ни платиха — пак поотделно. Едната страна не знаеше, че е замесена и другата. Всяка от тях искаше отстраняването ви по свои причини.

— Следващия път няма да бъда толкова наивен.

— Нима? А как ще разберете? Преди осем години не заподозряхте нищо. Вече ви казах, че сме много добри. Помислете добре, ако наистина решите да се върнете. Ще подозирате всеки източник, с когото разговаряте. Ще се колебаете да използвате всяка улика, която стигне до вас. Дали е истинска или не? Това тяхна работа ли е? Пак ли са ми заложили капан?

Мръсникът беше прав. Наистина щеше да се чуди. Това, което се беше случило, бе разбило не само неговия живот и кариера.

Бе разбило и самоувереността му.

— Вие прецакахте погрешните хора — добави мъжът. — Дойдох да ви го кажа в очите. Продължавайте да се занимавате с това, с което се занимавате в момента — писането за други хора. Перфектната работа за вас, защото отдавна вече сте в сянка.

След тези думи непознатият се обърна и се отдалечи .

Бене внимателно слушаше обясненията на Холибъртън.

— Моузес Коен бил пират. Един от най-добрите. Испанските кораби били основен обект на нападенията му. Брат му Авраам се занимавал с предприемачество. Двамата не били близки. Посещавали отделни синагоги, нищо не ги свързвало. Точно това е причината за интересния характер на този документ. Те никога не са изпитвали топли чувства един към друг, а сега разполагаме с доказателство, че Моузес е съдил Авраам. Брат срещу брата.

— Нима е толкова важно? На мен ми се струва доста тривиално.

— Не е тривиално. Може би именно този факт е изиграл решаваща роля.

Оливър Кромуел умрял през 1658 г. „Само кучетата плакаха за него“, отбелязал един историк. Строгият пуританизъм на този човек не предложил на поданиците му никакви възможности, освен да съгрешават, а след това да скимтят за прошка. Това дошло твърде много за потъналата в мизерия Англия и тя възложила всичките си надежди на престолонаследника Чарлс II, който живеел в изгнание.

Чарлс се завърнал през 1660 г. Посрещането му можело да се сравнява само с посрещането на евреите, освободени от вавилонски плен. Възкачването му на трона станало лесно, но имало един проблем. Короната била фалирала. Също като цяла Англия. Лорд-протекторът Кромуел бил докарал страната до банкрут.

За да реши този проблем, Чарлс се обърнал към евреите. Едуард I ги бил прогонил от страната 370 години по-рано. До 1492 г., когато Испания и Португалия издали декрети за тяхното експулсиране, те на практика не съществували. Бежанците намерили подслон в Англия, виждайки свой закрилник в лицето на Кромуел. След завръщането на краля много английски търговци настояли за тяхното повторно прогонване. Но Чарлс проявил толерантност и принудил парламента да приеме закон за защита на евреите.

Кралят бил далеч по-умен, отколкото го мислели. Той съзнавал съвсем ясно, че експулсирането на евреите ще даде на търговците пълен контрол над деловата дейност в страната — нещо, което ще им позволи да налагат цените, които са им изгодни. Присъствието на евреите обаче имало възпираща сила. Освен това благодарение на своята толерантност към тях Чарлс се сдобил с верни приятели, които разполагали с пари.

Когато Чарлс се върнал на трона, Авраам Коен живеел в Холандия. Той наблюдавал с интерес новата политика на краля по отношение на евреите. По онова време Ямайка била под пълен британски контрол, испанците отдавна били прогонени. Авраам стигнал до заключението, че е време да поиска аудиенция с Чарлс. Това станало факт на 5 март 1662 г. Освен Коен на срещата с краля присъствали двама богати холандски евреи — Авраам и Исак Израел, баща и син.

Бащата Израел разказал на краля как научил от свои сънародници за изгубената златна мина на Колумб, докато бил в ямайски затвор. Това се случило малко преди Англия да окупира острова през 1655 г. Освобождението му било предстоящо и част от съкилийниците му се оплакали от опасното положение, в което се намирали.