Стив Берри - Загадката Колумб

По всичко личеше, че се интересува единствено от изгубената златна мина на Колумб.

И тя ги събра.

По време на първата експедиция през Атлантика флотилията на Колумб наброявала три кораба, заредени с храна и вода за една година. Разполагали с навигационни инструменти и достатъчно дрънкулки за размяна. Трюмовете на „Санта Мария“ били преустроени така, че да поберат три големи дървени сандъка. Те били качени на борда от неколцина конверсос — евреи по душа, принудени да се покръстят от Инквизицията. За нещастие „Санта Мария“ била сериозно повредена и на Коледа 1492 г. била принудена да хвърли котва в залива на Испаньола. Товарът бил прехвърлен на острова. Трите сандъка били закопани в земята през нощта под прекия надзор на адмирала и неговия преводач Луис де Торес.

Това бе всичко, което се знаеше със сигурност. Десетилетия по-късно баща му бе открил пакет с документи, които хвърляха повече светлина върху развоя на събитията. Трите сандъка бяха изчезнали.

На тяхно място се бе родила легендата за изгубената златна мина на Колумб.

Бене търпеливо чакаше обясненията на Холибъртън. Определено хареса усмивката, разцъфнала върху загорялото му лице.

— Надявам се, че тези документи не са напуснали държавния архив — подхвърли Трей.

— Бъди спокоен, ще бъдат съхранявани на сигурно място. Кажи ми какво пише в тях.

— Този тук с восъчния печат прилича на нотариален акт за четиристотин и двайсет акра земя и вероятно е такъв. Описанието е повърхностно, но в онези години всички са били такива. Според мен ще можем да уточним границите, които са очертани от няколко реки.

Източната част на Ямайка бе прорязана от стотици реки и потоци, които отвеждаха в океана водата от почти непрекъснатите дъждове, изливащи се над планините.

— Дали ще можеш да локализираш парцела?

— Мисля, че да — кимна Холибъртън. — Но едва ли ще изглежда както преди триста години. Почти сигурно е, че някогашната джунгла отдавна е изсечена.

Бене беше окуражен. Територията на Ямайка възлизаше на около 11 000 квадратни километра и включваше най-високите планини на Карибите, надупчени от хиляди пещери. Той отдавна беше убеден, че ако изгубената златна мина съществува, тя със сигурност се намира някъде из Сините планини или масивите, които покриваха източната част на острова. Днес определен процент от тях бяха частна собственост (самият той притежаваше такива земи), но всичко останало влизаше в рамките на огромен резерват, стопанисван от държавата.

— Това е важно за теб, нали? — подхвърли Трей.

— Важно е за мароните.

— Не вярвам да търсиш лична изгода, защото отдавна си мултимилионер.

— Не е нужно да го изтъкваме — усмихна се Бене.

— То отдавна не е тайна.

— Не става въпрос за пари. Ако онзи проклет италианец е открил някаква мина, тя му е била показана от таиносите. Тяхна собственост, върху която не е имал никакви права. Аз бих искал да им я върна обратно.

— Таиносите отдавна са изчезнали, Бене.

— Но най-близки до тях сме ние, мароните.

— Май ще имаш шанс да го направиш — усмихна се Трей. — Тези документи са уникални. През май хиляда шестстотин седемдесет и пета година Авраам Коен дал под съд брат си Моузес Коен Енрикес. Документът, който Фелипе е откраднал от архивите, сочи, че става въпрос за съдебно споразумение, според което Авраам дал на Моузес четирийсет броя домашни животни, срещу което брат му се задължил да пази собствеността му, докато той отсъства от Ямайка. Интересното е, че делото не се гледа в обикновено съдилище, а от върховния съдия и губернатор на острова Томас Модифорд.

— Спорът е твърде незначителен за върховен съдия, така ли?

— Точно така. Освен ако не е имало и други клаузи. Доколкото мога да преценя, през хиляда шестстотин седемдесет и пета братята Коен са наближавали седемдесетте.

Трей обясни начина, по която двамата братя помогнали за създаването на държавното управление на Ямайка. През 1640 г. Авраам Коен бил прогонен от острова. Завърнал се през 1670-а и купил въпросните 420 акра земя, за които брат му се грижел до 1675 г. Тогава между тях избухнал спор относно заплащането.

— По очите ти познавам, че има и друго — подхвърли Бене. — Какво е то, приятелю?

— Според споразумението Моузес предлага да оттегли съдебния иск срещу определена информация от страна на Авраам. Става въпрос за мината, Бене. Именно за нея са се борили двамата старци.

Отпуснала се на задната седалка, Але изпитваше дълбоко облекчение от факта, че напуска Австрия. Летището се намираше на двайсетина километра югоизточно от града в местност, известна като Швехат. Тя не познаваше пътя, но колата плътно следваше знаците, включително европейския символ на реактивен самолет. Трафикът по магистралата беше слаб и това беше нормално, тъй като наближаваше дванайсет. Але беше уморена и се надяваше да поспи по време на полета. Това не би трябвало да е проблем, защото много пъти беше летяла през нощта. Така щеше да си почине и да бъде готова за срещата със Закария на другия ден.