Стив Берри - Загадката Колумб

Което не беше достатъчно.

— Пак ще повторя, Робин — въздъхна той. — Преди два месеца разговарях лично с Азам.

— Той е бил мъртъв, Том.

Показаха му снимка на Махмуд Азам. Човекът на нея много приличаше на онзи, с когото беше разговарял в Хеброн в продължение на часове. Но не беше Азам.

— Колко пъти ти казвам да записваш интервютата си — въздъхна Робин.

Той мразеше магнетофоните. Без тях източниците бяха далеч по-свободни. Онези от тях, които настояваха да бъдат записани, обикновено бяха подозрителни.

— Разполагаш с бележките ми — поклати глава той, сякаш това беше достатъчно.

— Те също са фалшиви.

Това не беше истина. В тях съвсем старателно беше отразил всичко, изречено от интервюираните. Което изобщо нямаше значение, защото просто не му вярваха.

Солидната му репутация като репортер беше основната причина, поради която материалът му беше препечатан от световните медии. В резултат беше прекъснат последният кръг от преговорите за мир, които бележеха видим напредък. Палестинските власти направиха неочакван жест, предлагайки на Израел да надникне в гражданските архиви, където недвусмислено беше записано, че цитираният в материала Махмуд Азам е починал повече от година преди интервюто. Израел отвърна на жеста и покани палестински представители да присъстват на издирването на Бен Сегев, което се оказа абсолютно безрезултатно.

Заключенията бяха неизбежни. Репортерът беше измислил цялата си история.

— Няма да си единственият, който ще пострада, Том — прошепна Робин.

Тя работеше в „Таймс“ над две десетилетия и бе изминала целия път от младши сътрудник до поста редактор в международния отдел. Имаше висок авторитет сред колегите си, името й се споменаваше в списъка на кандидатите за главен редактор и дори издател. И през цялото това време беше пазила гърба на Том.

Вярваше му. И той го знаеше.

— Заключението на комисията е категорично, че материалът ти е фалшификат. Можеш ли да докажеш обратното?

Гласът й прозвуча умолително.

Не, това беше невъзможно.

Очите му се заковаха в лицето й.

Съпруг номер две си беше тръгнал съвсем наскоро. Нямаше деца. Имаше само две кучета, една котка и кариерата в „Таймс“.

Която приключи.

Робин подаде оставка само месец след уволнението на Том. Той не направи опит да се свърже с нея. Какво можеше да й каже? Съжалявам? Всичко е грешка? Не съм го направил?

Кой би повярвал на подобни декларации?

Отнеха му не само спечеления „Пулицър“, но и номинациите преди това. Името му беше заличено от списъците. Анулираха и всички други журналистически награди, които беше получил. В онлайн архивите на „Таймс“ беше официално отбелязано, че въпреки стопроцентовата достоверност на 1457 материала с неговия подпис, последният, 1458-и поред, поставя под въпрос неговия журналистически морал. С това „Таймс“ приключи своите разследвания, но други вестници продължиха да ровят, нахвърляйки се не само срещу него, но и срещу редакторите му, като ги обвиниха в апатична политика и тромав мениджмънт.

Най-вече Робин. Тя го отнесе здраво. За всеобща изненада успя да си намери работа в някакъв общински вестник, но името й завинаги остана свързано със скандала. Той често се питаше как ли я кара.

Дали щеше да скърби за смъртта му?

Очите му бяха заковани в тавана на спалнята. Навън денят си отиваше. Би трябвало да поспи, но призраците, които му бяха гостували днес, бяха твърде много. Повече, отколкото беше очаквал. Дъщеря му. Абирам. Бившата му шефка. Миналото.

Само един въпрос имаше значение. Дали да довърши това, което беше започнал? Разбира се, след като се увери, че Але е добре, и получи оръжието си обратно.

Але излезе от блока и помъкна куфара си към чакащата отпред кола.

— Сигурна ли си, че не искаш да останеш? — подхвърли с гадна усмивка Роча. — Дори не си поговорихме както трябва.

Тя плъзна чантата си в отворения багажник и се обърна да го погледне.

— Следеше ли ме тази вечер? Как разбра къде съм?

— Вършех си работата. Да те пазя.

— От какво да ме пазиш?

— Ти си много умна жена — завъртя пръст под носа й той. — Задаваш куп въпроси с надеждата, че все ще отговоря на някой от тях. Господин Саймън спомена, че във Флорида ще разговаряте за всичко. Моята задача е да те кача на самолета, а не да отговарям на въпроси. — Роча отвори задната врата и отстъпи встрани. — Този човек ще те закара.