Стив Берри - Загадката Колумб

Излезе от колата. Постоянният климат беше една от характерните черти на Ямайка. Или топло, или горещо. Толкова. Беше късен следобед, наближаваше шест. Слънцето вече беше поело към Сините планини северно от Кингстън. Той скоро трябваше да потегли натам, защото искаше да бъде навреме за вечеря в прохладното си имение.

— Днес си бил в джунглата, Бене — рече Холибъртън, оглеждайки многозначително напоените с пот и мръсотия дрехи на приятеля си.

— Имах работа, друже — отвърна Бене и му подаде свитъка с документи. — Хвърли им едно око, ако обичаш.

Професорът пое пергаментите и ги разгърна.

— Добра находка, Бене — промърмори той, след като ги разгледа набързо. — Това са испански оригинали. Къде ги откри?

— Не питай — усмихна се в отговор Бене.

— Испанците управляват острова в продължение на сто и петдесет години — замислено промълви Трей. — Напускат го през хиляда шестстотин и шейсета и заравят голяма част от своите документи с надеждата, че скоро ще се върнат. Разбира се, това не се случва, а ние оставаме с твърде малко писмени доказателства от онова време.

Бене схвана намека, но не реагира.

— Предполагам, че искаш да разбереш какво пише тук, нали? — добави професорът.

— Да, определено. Прилича ми на испански, но не успях да разчета почти нищо.

Млъкна и зачака учения, който обърна пергамента към светлината, за да вижда по-добре избелелите букви.

— Кастилски — обяви Холибъртън. — Език, който е претърпял големи промени от шестнайсети век насам. Предполагам, знаеш, че тези ръкописи не бива да се излагат на ярка светлина.

Но Бене изобщо не го беше грижа за съхранението на древните ръкописи.

— Какво пише в тях?

Трей отдавна беше наясно с интереса му към изгубената мина. Много пъти бяха разговаряли за нея.

— Може да ти прозвучи невероятно, но този път май си попаднал на нещо важно, приятелю.

Екстремисти и от двете страни извън контрол

Том Сейган, Лос Анджелис Таймс

Хеброн, Западният бряг.

Бен Сегев живее в скромна къща извън града с жена си и двете си деца. Той е американец, от Чикаго. Някога е работел в банка. Сега се е самообявил за воин.

„Ще изритаме тези арабски курви от земята на Израел — заявява Сегев. — Ако държавата не желае да ни отърве от тези боклуци, ние ще се справим сами.“

Къщата е истински арсенал. Автоматични оръжия. Муниции. Експлозиви. Днес Сегев и осем други заселници провеждат поредната тренировка. Готвят се за приближаващата битка.

„Трябва само една малка искра и ще пламне голям пожар“, заявява един от тях. „Този град е прокълнат.“

Хеброн е древно селище, за което двете враждуващи страни спорят от хилядолетия. Твърди се, че в него е погребан пророк Авраам. Понастоящем тук има 450 десни еврейски екстремисти сред 120 000 палестинци. Араби и евреи живеят в мир в продължение на векове. Но през 1929 г. избухват бунтове, при които са убити повече от 60 евреи. Британците, които по това време управляват Палестина, решават да преместят останалите на други места. През 1967-а Израел окупира Западния бряг и евреите се завръщат. Почти всички са крайни екстремисти, които правителството насърчава да се заселят на Западния бряг. Те се позовават на Библията, твърдят, че тези земи по право им принадлежат, и настояват за изселването на арабите. По-късно, през 1997 г., осемдесет процента от израелската армия се изтегля от града и предава властта в ръцете на палестинците. Останалите двайсет процента се превръщат в заселници. И сега мнозина — като Сегев и приятелите му — се готвят за удар.

„Това е рецепта за провал, казва Сегев. И никой на ръководна позиция не желае да ни помогне.“

Далеч от града, под синьото небе, те се учат как да зареждат максимално бързо оръжията си. Всеки куршум трябва да поразява целта, врагът не бива да се измъкне жив.

„Целете се в гърдите, учи ги Сегев. Най-голямата мишена, най-лесно е да се уцели. Стреляйте, докато човекът не падне. После се насочете към следващия. Никаква милост. За никого. Това е война и те са врагът.“

Страховете на Сегев са донякъде оправдани. През последната година домовете на заселниците почти ежедневно са обстрелвани от палестински снайперисти. Насилието спрямо тях е нещо обикновено. Жертвите са над трийсет. Палестинските власти не предприемат нищо. В отговор Израел налага 24-часов полицейски контрол над околните къщи, в които живеят повече от 30 000 палестинци. Те нямат право да напускат домовете си, включително и когато имат нужда от медицинска помощ. Децата им не могат да ходят на училище. Всеки, който наруши забраната, отива в затвора. Полицейският час се вдига два пъти седмично, за да могат хората да си напазаруват.