Стив Берри - Загадката Колумб

Той не беше евреин. Независимо от рождението си, от наследството, обичаите и дълга. Те не означаваха нищо за него.

Майка му направи опит да го промени. Може би знаеше как ще постъпи баща му. Том обаче не беше убеден. В крайна сметка се отрече от вярата, с която се беше родил, и стана християнин, за да се хареса на младата си съпруга. В продължение на няколко години той, Мишел и Але посещаваха епископалната църква. После поради постоянната си ангажираност и далечни командировки той го правеше все по-рядко и по-рядко. В един момент осъзна, че и християнската религия не означава нищо за него.

Прозрение, което доведе до нов провал.

— Помири се с баща си — предложи му Мишел.

— Вече е късно — отвърна той.

— След развода аз вече не присъствам в живота ти. Той би трябвало да е доволен.

— При Абирам нещата никога не са толкова прости.

— Той не ме обичаше, Том. И двамата го знаем. Обвиняваше мен, че ти се покръсти. Обичаше единствено Але.

Може би и това не е вярно, помисли си той.

Може би е обичал нещо, за което никой не е имал представа.

Много неща запазих у себе си, сине. Тайни, които биха те изненадали, но които аз ще отнеса в гроба.

Закария се готвеше да почива. Утрешният ден можеше да се окаже най-важният в живота му. Нима най-после беше открил левита Пазителя на тайната? След петстотин години?

Колумб е бил умен. Това не можеше да му се отрече.

През 1504 г. се прибрал в Испания след своето четвърто и последно плаване. През следващите две години се опитал да накара Фердинанд и Исабела да изпълнят онова, което били обещали. Умрял през 1506-а, оставяйки каузата на синовете си. След тяхната смърт дошъл ред на едната от вдовиците, която най-после успяла да сключи сделка с короната и фамилията Колумб получила пълен контрол над Ямайка за следващите 150 години.

Преводачът от иврит Луис де Торес, който участвал в първата експедиция, така и не се прибрал в Европа.

Останал в Новия свят. По съвсем основателни причини.

Рожденото име на този човек било Йосеф бен ха Леви Хаиври, на иврит Йосиф, синът на левита. Той бил първият евреин, който се установил в Новия свят. Принуден бил да приеме християнската вяра, за да участва в експедицията, но по подобие на мнозина конверсос останал евреин до края на дните си. Историята пренебрегва факта, че по всяка вероятност именно Де Торес стъпил пръв на Испаньола през октомври 1492 г. И пръв осъществил контакт с местните жители в качеството си на преводач на експедицията. Каква ирония! Първите думи, изречени в Новия свят, били на иврит.

Според някои историци Де Торес умрял на Испаньола през 1493 г. Той бил един от 39-те моряци, които останали там след първата експедиция на Колумб и основали селището Ла Навидад. Но всички били избити от местните, преди адмиралът да се върне няколко месеца по-късно.

Де Торес обаче оцелял.

Той охранявал трите сандъка, които прекосили океана по време на първата експедиция и били свалени на сушата.

Първият левит, натоварен с този дълг.

Следвал дълъг списък от такива като него. Всеки от тях пазел своята тайна, а след това потъвал в забрава. Чак до Абирам Сейган. Когато станала грешката.

Сейган споделил с внучката си. Говорил й неща, които не означават абсолютно нищо за деветдесет и девет процента от хората на Земята. Но не и за Саймън.

Левитите правели всичко възможно да опазят своите тайни, а фамилията Саймън — още повече, за да ги разкрие. Баща му и дядо му проучваха откъслечни факти и данни, съхранени в стари и отдавна забравени архиви. Мечтата им бе да направят един величествен подарък на новата държава Израел — свещените съкровища на Храма. Но така и не успяха. Историята е всичко, което има значение, обичаше да повтаря баща му. Но неговото поколение не разполагаше с огромните ресурси на интернет.

Саймън успя да разкрие грешката на Абирам Сейган именно благодарение на благословената световна мрежа. И сега щеше да се възползва от нея.

Отпусна се на леглото. В същия момент телефонът му звънна и той погледна дисплея. Роча.

— Какво има?

Изслуша краткия доклад на сътрудника си за Але Бекет и случката във виенското кафене.

— Това беше той — заключи Роча. — Брайън Джеймисън. Той е тук.

Това означаваше неприятности.

Играеше си с Але Бекет в продължение на няколко месеца. Слушаше глупостите й и не можеше да се отърве от мисълта, че тази жена олицетворява всичко сбъркано в днешното състояние на юдаизма. Беше наивна до глупост, а този неочакван пряк контакт с нея беше сигнал за предстоящи проблеми.