Стив Берри - Загадката Колумб

Все още беше изнервен от посещението на гроба на Абирам. Особено от онази кола, която се появи, а след това изчезна. По обратния път се замисли за нотариалния акт на къщата, който му бяха изпратили. Освен него пощенската пратка съдържаше и още нещо. Кратка бележка, написана на ръка.

Реши да я погледне и издърпа чекмеджето, в което я беше захвърлил преди три години заедно с акта. Разгърна я за втори път през живота си.

Къщата е твоя. Израснал си в нея, затова трябва да остане на теб. Аз съм се родил като обикновен евреин, но вярата и религията бяха важни за мен. За съжаление не и за теб. Не бих казал, че разбирам това. Съжалявам, че макар и от една кръв, ние с теб си останахме чужди. Изгубихме много от живота, които бихме могли да споделим. Нещата се променят, времето тече. За съжаление не можем да се върнем назад. Всичко свърши. Може би няма значение, но аз винаги съм знаел, че ти не си измамник. Не знам какви са били обвиненията и доказателствата, но ти не си измислил онази новинарска история. Искам да знаеш, че почувствах с пълна сила болката от твоето унищожение, въпреки че не споменах нищо пред никого. Много неща запазих у себе си, сине. Тайни, които биха те изненадали, но които аз ще отнеса в гроба. Моля те да разбереш, че винаги съм се опитвал да върша почтени неща. Надявам се, че един ден и ти ще го сториш.

Без „извинявай“, без „обичам те“, без „желая ти щастие“. Дори без „върви по дяволите“. Изброяване на фактите и нищо повече. Плюс двете последни думички. Почтени неща . Съвсем типично за Абирам. На коня до самия край.

Преди три години не бе обърнал внимание на фразата ще отнеса тайните си в гроба . Прие я като бащинска патетика. Но сега вече не беше толкова сигурен. Как става така, че Закария Саймън знае какво има (или може би няма) в гроба на баща му? Несъмнено беше научил за това от Але. Но какво пък знаеше тя?

Пристъпи към прозореца и погледна навън. Улицата беше пуста, кварталът тънеше в обичайната си дрямка. Тук почти нямаше деца. Жителите бяха предимно пенсионери, които се наслаждаваха на топлото слънце на Флорида и на привилегията да не плащат данък общ доход. Защо обаче го следяха?

Саймън получи това, което искаше. Кой беше онзи, който се появи на гробищата? Някой друг, който може би имаше представа за дейността на Абирам или на Саймън? Улови се, че отново мисли като репортер. В главата му се блъскаха хиляди въпроси. Може би защото беше много добър в онова, което някога беше вършил. Толкова добър, че някой беше решил да го унищожи.

Но кой?

Да, вярно е, че знаеше достатъчно. Но нищо не можеше да направи. Нито тогава, нито сега. Абсолютно нищо.

Але гледаше статията за „Минерва“, която лежеше на масичката. Беше работила върху нея няколко седмици, спазвайки изискванията на списанието по отношение на обем и достъпен за широката публика език. Платиха й триста евро, а тя беше много доволна да види името си под свой собствен материал. Под статията беше поместена кратка биографична справка за автора заедно с имейл за връзка.

Така я беше открил Закария.

— В статията няма нищо зловещо — каза тя, докато сядаше обратно на мястото си. — В нея просто се описват част от загадките около Христофор Колумб.

— Но въпреки това един милиардер-отшелник си прави труда да ви издири — отвърна Брайън. — А след това и да ви убеди да измамите собствения си баща, за да отворите гроба на дядо си?

— А вие откъде знаете всичко това? — погледна го с любопитство тя.

— Не отговорихте на въпроса ми. Постъпили сте много зле с баща си.

Това отношение решително не й хареса. Този човек едва ли имаше представа за страданията, които Том Сейган беше причинил на нея и на майка й.

— Отношенията между мен и баща ми не са ваша работа! — отсече тя.

Брайън огледа помещението и отново се взря в лицето й.

— Саймън ви използва, за да се добере до тайната на дядо ви. Нима не ви е грижа, че ще отворят гроба му?

Напротив, мрачно си помисли тя.

И все пак…

— Дядо ти е пазил голяма тайна — каза й Закария. — Тайна, която има огромно значение за всички нас.

— Но да се разкопава гробът му? Това ли е единственият начин?

— Онзи пакет в него е жизненоважен за нас, Але. Той е бил левит, но не по назначение, а е бил специално удостоен с това звание, за да свърши определена работа. Един от малцината след Колумб, който е знаел цялата истина.

— Коя истина?

Тя внимателно бе изслушала всичко, което Закария имаше да й каже, след което се бе съгласила, че отварянето на гроба е единственият начин.