Стив Берри - Загадката Колумб

— Евреите по света ще пеят хвалебствени псалми — добави Закария. — Това, което е било скрито в продължение на две хилядолетия, най-после ще излезе наяве. Нашите пророчества ще се сбъднат. И всичко това благодарение на теб.

Але дори не беше сънувала, че ще се окаже на толкова ключова позиция. За нея новата й религия беше толкова важна, колкото и за дядо й. По тази причина се чувстваше длъжна да помогне.

— Този гроб трябва да бъде отворен — заяви на Брайън тя.

— Каква глупост — поклати глава той. — На всичкото отгоре смятате, че баща ви е проблем, защото е принуден да участва. Но вие не сте.

— А вие кой сте? Какво ви засяга всичко това?

— За разлика от вас аз гледам реалистично на нещата. Закария Саймън е екстремист, а хора като него са проблем за всички ни.

Очите й се отместиха от лицето му и се насочиха към вратата. На прага стояха Роча и Миднайт. Брайън също ги видя и стана.

— Мисля, че е време да тръгвам — обяви той.

Насочи се към вратата и направи опит да се размине с хората на Закария, но Роча го хвана за сакото. Двамата души от съседната маса моментално скочиха на крака. Очевидно бяха с Брайън. Роча светкавично прецени ситуацията и го пусна.

— Умно от твоя страна — изръмжа Брайън и излезе от кафенето, следван от телохранителите си.

— Кой беше този? — попита Але.

— Ти ще кажеш. Нали вечеряше снега?

— Седна при мен без покана. Представи се само като Брайън.

— Трябва да се държиш далеч от него.

— Защо? — погледна го с любопитство тя.

— Да тръгваме — гневно отсече Роча и загорялото му лице потъмня още повече.

— Аз оставам тук.

Той сграбчи ръката й.

— Пусни ме или ще викам!

— Трябва да тръгваме — поомекна горилата. — Става въпрос за твоята сигурност.

Изглеждаше сериозен.

— Кой беше онзи човек? — отново попита тя.

— Проблем. Трябва незабавно да докладваме на господин Саймън.

Том лежеше на леглото напълно облечен. Сутринта беше решил да умре, но сега, всъщност утре, щеше да види тялото.

Какъв обрат.

— Той ще ти прости, защото ти е баща и те обича — каза Мишел. — Вероятно ще проумее, че ти имаш право на собствен избор, дори когато става въпрос за религията.

— Не познаваш Абирам. Той е направил своя избор. Сега е мой ред.

— Защо го наричаш по име? Той ти е баща.

— Започна още докато бях в колежа. Усещах, че се отчуждаваме и… Така запазвам някаква дистанция.

— Но въпреки това ти е баща.

— За мен е Абирам и толкова — сви рамене Том.

Тя го прегърна.

— Не ми харесва начинът, по който се развиха отношенията между теб и баща ти, но те обичам заради онова, което направи. Не е лесно да обърнеш гръб на вярата си.

— След като ти си щастлива, и аз съм щастлив.

Тя го целуна. Нямаше и година, откакто бяха женени. После го погледна в очите и прошепна:

— Скоро и ти ще станеш баща.

Осем месеца по-късно се роди Але. Прекрасно дете. През първите няколко години от живота й тя беше най-скъпото нещо на света за него. После светът започна да означава повече. Отсъствията му ставаха все по-чести и по-дълги. Рядко се задържаше у дома. След това се появиха изкушенията и той се поддаде. Без да мисли. Какво толкова имаше за мислене?

А след това дойде и разкритието за Абирам. Левит?

Спомни си Второзаконието и Мойсей, даващ благословията си на евреите.

„И за Левия каза: … който казва за баща си и за майка си: „аз на тях не гледам“, и братята си не признава, и синовете си не знае; понеже, те, левитите, държат думите Ти и спазват завета Ти, учат Иакова на Твоите закони, и Израиля на Твоите заповеди, поставят кадиво пред лицето Ти и всесъждение на жертвеника Ти.“

Струваше му се невероятно, че все още помни това, но Абирам беше много настоятелен в обучението си. Добре помнеше и още нещо — след греха, извършен, когато израилтяните се молят на фалшив идол, Златния телец, богослуженията в Храма се поемат от левитите, които не са допуснали този грях.

Но как всичко това се свързваше с Абирам? Никой в семейството им не беше споменавал, че еврейските им корени започват от левитите.

До постъпването си в колежа Том поддържаше близки отношения с Абирам. Това бе предимството, а може би недостатъкът на единственото дете. Постоянното внимание на родителите. Започна да се отчуждава още в юношеските си години, а в колежа пропастта стана още по-дълбока. Срещата с Мишел и последвалото влюбване просто потвърдиха онова, което вече знаеше.