Стив Берри - Загадката Колумб

Тя се изненада. По време на дискусиите за юдаизма Закария винаги бе говорил за реформи. Фундаментализмът го отблъскваше. Смяташе претенциите за автентичност на ортодоксалните евреи за обидни за всички останали. И тя беше съгласна с него. До XIX век те бяха доминирали над цялата религиозна общност, но вече не бе така.

— Нямате представа за какво говорите — поклати глава Але.

— Познавате ли миналото на фамилията Саймън? — попита той. — Бащата и дядото на Закария твърдо под държали Израел. Дарявали пари и използвали политическото си влияние в подкрепа на тази държава. Били крайно радикални. Приписвани са им неща, за които днес биха ги съдили. Поддържали тесни връзки с всяко правителство на Израел, но винаги били консервативни.

— Това не означава, че Закария е радикал — не се сдържа тя и веднага съжали. Не биваше да спори с непознати.

— Убеден съм, че ви се е представиш като човек с прогресивни идеи. Така по-лесно ще докопа онова, което търси.

Келнерът постави пред нея чиния със салата. Тя посегна към вилицата. Брайън се протегна през масата и сграбчи ръката й.

— Това, което току-що причинихте на баща си, е отвратително!

— Пуснете ме! — почервеня от гняв тя.

— Каквото и да се е случило между вас, той ви е баща! Непростимо е да го лъжете по такъв начин!

Тя издърпа ръката си и стана. Изпитваше достатъчно угризения на съвестта, за да слуша укорите на някакъв непознат.

— Хайде, бягайте — въздъхна Брайън. — Но помнете, че онова, което сторихте, в крайна сметка ще доведе до смъртта ви.

Никой никога не си беше позволявал да я свързва с думата смърт.

— Защо говорите така?

— Защото нямате представа с кого си имате работа. Саймън ви е издирил със строго определена цел. Той търси нещо. — Брайън посочи разпечатката от „Минерва“, която лежеше на масата. — И това нещо има връзка с вашия материал.

Христофор Колумб е може би най-загадъчната фигура сред всички мореплаватели и откриватели на нови светове. Не се знае почти нищо за неговото раждане, характер, кариера и постижения, липсва негов автентичен портрет. Онези, които днес красят художествените галерии по света, са рисувани десетилетия след смъртта му и очебийно си противоречат. Известно е, че през 1478 г. сключва брак, от който две години по-късно се ражда синът му Диего. Първата му съпруга вероятно умира или той просто я зарязва, отвеждайки детето със себе си. Истинската й съдба остава неизвестна. По-късно Колумб има връзка с жена от Кастилия, която през 1488 г. му ражда незаконен син, наречен Фернандо. През целия си живот той остава близък с децата си. Разбира се, Фернандо вярва в испанския произход на баща си, докато Диего твърди, че фамилията му има италиански корени. За съжаление няма документи, които да сочат родното място на Колумб. Самият той не обича да говори за миналото си и до края на живота си не е написал нито ред за него. Денят на смъртта му е установен без никакво съмнение — това е 20 май 1506 г. Но споровете за рождената му дата се водят и до днес. Самият Колумб веднъж твърди, че е роден през 1447 г., а друг път — през 1453-та. Най-достоверното предположение е някъде между 25 август и 31 октомври 1451 г. Фернандо търси негови близки в италианския град Генуа, но не открива такива. Предполага се, че издирването му е силно повлияно от убеждението, че родното място на баща му е все пак в Испания. Но въпреки това историята му дължи много. В дома си в Севиля, разположен на брега на река Гуадалкивир, той създава една от най-големите библиотеки в Европа, в която между другото държи и личните документи, наследени от баща му. В своето завещание Фернандо взема всички мерки за оцеляването на книгите и документите, но в крайна сметка това се оказва недостатъчно. Завещанието му се оспорва в продължение на десетилетия и накрая библиотеката преминава в ръцете на Севилската катедрала. В хода на това прехвърляне са загубени хиляди оригинални книги. Остават около седем хиляди документа, които поставят основите на Библиотека „Коломбина“, съществуваща в Испания и до днес.

Историята не пропуска факта, че по време на първото си плаване Колумб си води подробни записки в т. нар. Diario de a borda, или бордов дневник. След завръщането си у дома Колумб връчва дневника на кралица Исабела, която поръчва на писарите си да изготвят точно копие. Но през 1554 г. оригиналът и копието изчезват. За късмет малко преди това преписът попада в ръцете на епископ Бартоломе де лас Касас, който го използва за написването на El libre de la primera navegacion — Книгата на първото плаване, или — както става известна по-късно — Дневникът на Колумб. Но никой не знае дали творението на Лас Касас е пълно или точно. Казано накратко, оригинален и достоверен разказ за първото пътешествие на Колумб не съществува. За съжаление изчезва и навигационната карта, която мореплавателят е използвал, за да стигне до Новия свят. Следите й се губят още в началото на XVI век.