Стив Берри - Загадката Колумб

„Това свърши работа. За известно време“, обяснява Сегев.

Дни по-късно стотици израелски войници нахлуват в Хеброн, подкрепяни от танкове и булдозери. Сринати са много сгради, които се смятат за укритие на палестинските снайперисти. След няколко дни нападенията започват отново.

Сегев и хората му продължават да се подготвят.

„Чувстваме се изоставени от израелското правителство, твърди неназован заселник. Решени сме да прочистим Западния бряг от арабите.“

Никой от тези хора не се смята за екстремист. Но израелските и палестинските власти потвърждават, че проблемът съществува и от двете страни. Еврейският екстремизъм не е от вчера. През 1994 г. Барух Голдщайн избива 20 араби в една джамия. През 1995-а десен фанатик убива министър-председателя Ицхак Рабин. Сегашната вълна обаче е далеч по-силна, признава представител на израелските власти. А Хеброн е епицентърът на насилието. Но какви са мащабите на случващото се?

„Не е толкова страшно, твърдят анализатори от Университета на Тел Авив. Според тях екстремисти са само 10 % от 177-те хиляди заселници на Западния бряг и Ивицата Газа. Но те смятат себе си за пазители на Хеброн, който мнозина възприемат като втори свещен град след Йерусалим. Охраняват ги няколко хиляди войници от редовната армия на Израел, но въпреки това те не се чувстват в безопасност.“

Сегев и хората му приключват тренировката си. Те се обявяват против различни организации за човешки права, които твърдят, че именно заселниците провокират насилие. Но палестинските власти говорят нещо съвсем друго. За разлика от палестинците заселниците могат да напускат домовете си, когато пожелаят. В резултат стават чести нападения и погроми на палестински магазини, чиито собственици са принудени да стоят по домовете си и нямат възможност да защитават имуществото си. Един от тях е 67-годишният Махмуд Азам, чието магазинче е опустошавано три пъти поред. Върху него е оказвано физическо насилие, а веднъж е ударен и с тухла в гърба. Магазинчето е затворено, човекът е лишен от препитание и живее от милостиня. „Ако мога, ще се бия с тях — казва Махмуд. — Никой няма право да ни гони от домовете ни.“

Заселниците са на друго мнение. „Ние искаме този район да бъде под контрола на Израел — казва Сегев. — Хеброн трябва да бъде окупиран отново. Докато това не стане, ние ще предприемем превантивни действия, за да спрем палестинските куршуми.“ Декларацията на Сегев е ясна и категорична. „Хората тук са изключително разстроени от всекидневната стрелба, убийства и насилие от страна на палестинците. Те се чувстват изоставени от своята държава. Ако не се бием, ще умрем.“

Том вдигна очи от изрезката. Вече осем години я държеше сгъната в портфейла си. Напомняше му за края.

— Какви източници си ползвал? — попита го шефката му. — Моля те, кажи ми, че имаш достоверни източници и информацията ти е проверена.

Робин Стъбс беше не само отговорен редактор, но и добра приятелка. Тя остана на негова страна дори когато обвиненията бяха официално предявени. За целта беше създадена специална комисия от бивши редактори и репортери на „Лос Анджелис Таймс“, която той приветства. Просто нямаше какво да крие.

Доказателствата обаче му изневериха.

— Единственото, което мога да кажа, е, че заключенията на комисията са погрешни. Всичко в тази статия е вярно, до последния ред.

— Не е така, Том. Твоят източник Сегев не съществува. Този факт е проверен и от нас, и от израелците. А палестинецът Азам е починал цяла година преди предполагаемото ти интервю с него. Това също е факт. Хайде, кажи ми какво става, моля те!

Комисията бе проверила всичките му 1458 материала за „Лос Анджелис Таймс“, написани в продължение на деветнайсет изпълнени с напрежение години. Всички бяха приети безусловно с изключение на един: Екстремисти и от двете страни извън контрол.

— Аз ти позволих да използваш както този «неназован заселник», така и «анонимни правителствени източници» — каза Робин. — Това беше максималното, което можех да направя. Но сега се оказва, че съм сбъркала и трябва да отговарям за това. Този материал е лъжа, Том. Нищо в него не отговаря на фактите. Няма никакви заселници, готови за атака, няма голяма конспирация. В района със сигурност съществува насилие, но мащабите му съвсем не са такива, каквито ги представяш.

Но той беше направил тези интервюта лично, лице в лице. Отчетът за разходите му категорично доказваше, че физически бе присъствал на споменатите места.