Стив Берри - Загадката Колумб

Тя видя, че зад волана седи Миднайт, и неволно се сви.

— Няма ли друг?

— Ти какво, още ли си разстроена? — изгледа я Роча. — Той играеше театър, също като теб. Това е всичко. Хайде, скачай в колата, защото трябва да побързаш. Самолетът ти излита след два часа и половина. Ще получиш билета си на гишето на „Луфтханза“.

Але се плъзна покрай него и се настани на седалката.

— Една целувчица за сбогом? — проведе се над отворения прозорец Роча.

Тя набра достатъчно кураж и му показа среден пръст.

— Това май означава не — въздъхна Роча. — Приятен път.

Колата се плъзна по тясната уличка, насочвайки се към булеварда в дъното. Миднайт направи ляв завой и натисна газта.

Закария не можеше да спи. Ситуацията с Але Бекет го тревожеше. Бене Роу се оказа много по-изобретателен, отколкото беше допускал. Добре че си направи труда да го проучи, както беше направил с Том Сейган.

Доста интересен тип. Майка му беше наполовина тайно и наполовина африканка. Баща му беше африканец — разбира се, със смесена кръв. И двамата произлизаха от семейства на избягали роби, които се бяха установили високо в планината и бяха причинявали достатъчно проблеми на плантаторите с войнствените си набези. В един момент положението бе станало толкова сериозно, че британците бяха принудени да сключат мир с тях.

Закария се зае да проучва мароните с надеждата да получи по-ясна представа за тяхната психология и начин на живот. Първите роби били докарани в Ямайка от испанците през 1517 г. Това се наложило, защото местните таиноси започнали да измират. Африканците станали овчари, ловци и полусвободни фермери. Те бързо проучили острова, най-вече гъсто залесените планински терени. Включили се във войната между Испания и Великобритания на страната на испанците. През 1660 г. испанците били принудени да напуснат острова завинаги, но африканците останали, превръщайки се в първите марони. Още тогава английският губернатор на Ямайка предрекъл, че един ден те ще станат голям проблем.

И се оказал прав.

Постепенно мароните поставили под контрол цялата вътрешност на острова. Всеки колонизатор, който дръзнел да се отдалечи от крайбрежието, плащал скъпо. С увеличението на плантациите със захарна тръстика се появили и нови роби. Бунтовете зачестили. Много африканци избягали в планините и се присъединили към хората от своята раса, които вече живеели там. Английските фермери настоявали мароните да бъдат изтребени. Първата война срещу тях станала факт през 1731 г., а втората — през 1795-а. Резултатът бил депортиране на няколкостотин маронски фамилии. Оцелели малцина, затворени в непристъпните си планински селища.

Сред тях било и семейството на Роу.

На маронско наречие „бене“ означава „вторник“. Тези хора по традиция наричали децата си на деня от седмицата, в който са се родили. Фамилията Роу била наследена от британския плантатор, при когото работели — нещо, което според проучването му също се срещало често. Самият Бене мразеше фамилията си, защото тя му напомняше за униженията, на които бяха подлагани предците му. Спомените за робството все още бяха живи, въпреки че Ямайка го отменила още през 1834 г. Дотогава островът бил последна спирка от маршрута на търговците на роби от Африка. Той започвал от Южна Америка, вървял на север към Карибския басейн, а след това на запад — към Ямайка. Когато шхуните на търговците акостирали на пристанището в Кингстън, най-здравите и кротки роби отдавна били продадени. Оставали другите — в по-голямата си част агресивни негри, които имали дързостта да избягат, а след това да обявят война на доскорошните си господари. Такова нещо било немислимо за останалата част от западния свят, но не и в Ямайка.

Бене Роу бе продукт именно на подобни бунтовници. Баща му бе гангстер, но притежаваше достатъчно прозорливост, за да насочи усилията на семейството към производството на кафето „Блу Маунтин“. Бене също бе успешен бизнесмен. Притежаваше курорти на много карибски острови и контролираше няколко мини за боксит в Ямайка, които даваше под аренда на американски компании срещу милиони долари годишно. Негова собственост бе и голямо имение в Сините планини, където работеха близо хиляда души. Като човек имаше изненадващо малко пороци, въпреки че управляваше най-печелившите от тях. Той ненавиждаше дрогата, пиеше съвсем малко ром и вино. Не пушеше, жените в живота му бяха малко, а над всички бе майка му. Нямаше и деца, включително и незаконни.