Стив Берри - Загадката Колумб

— Да, Фелипе, аз съм — изръмжа Бене. — Нима си въобразяваше, че ще ти се размине? Аз ти плащам да следиш Саймън, но в един момент установявам, че следиш мен.

Главата на пленника се разтърси от страх.

— А сега ме слушай добре, защото от това зависи животът ти.

Очите на Фелипе регистрираха предупреждението.

— Искам да знам всичко, което върши Саймън. Всичко, което си пропуснал да ми кажеш. Казваш мен цяла истина.

Вече втора седмица нямаше новини от Саймън, което не го изненадваше. Всичко, което беше научил, потвърждаваше предчувствията му. Чакаха го неприятности.

Австриецът притежаваше огромно състояние и беше филантроп с очевиден интерес към израелската кауза. Но Бене не се интересуваше от това. Той нямаше кучета в състезанието, наречено Близък изток. Интересуваше го единствено изгубената златна мина на Колумб — нещо, което най-вероятно интересуваше и Саймън.

— Заклевам се, че не знам нищо, Бене — промълви Фелипе. — Той си държи устата затворена.

— За какъв ме вземаш? — размаха ръце Бене. — Тоя Саймън не живее тук. Не познава никого в Ямайка. Казва, че съм негов партньор, но въпреки това те наема да работиш за него. Добре, няма лошо. Аз идвам при теб и ти предлагам пари да съобщаваш на Саймън само онова, което искам да знае, и да ми докладваш какво прави. Но ти не докладваш нищо.

— Той ме кара да му върша някои работи, а след това ми плаща — изрече в скоропоговорка пленникът. — Това е всичко, Бене. Всичко!

— А аз ти плащам да казваш истината, но ти не го правиш. Най-добре е да започваш, при това бързо!

— Търси документи. Разни хартии от архивите.

Бене протегна ръка и един от хората му подаде пистолет. Заби дулото в гърдите на мъжа, предпазителят изщрака.

— Давам ти последен шанс. Какви… работи… му… вършиш?

Очите на пленника се изпълниха с ужас.

— Добре, добре, Бене! Ще ти кажа всичко!

Дулото остана забито в гърдите му.

— Нотариални актове. Той търси стари нотариални актове. Успях да открия един — на някакъв евреин на име Коен, който закупил земи през хиляда шестстотин седемдесет и първа.

В очите на Бене проблесна интерес.

— Говори, човече! — изръмжа той.

— Този евреин е закупил цялата земя от двете страни на реката.

— Име?

— Авраам Коен.

— Защо Саймън се интересува от него?

— Заради брат му, който се казва Моузес Коен Енрикес.

Името беше познато на Бене. Евреин пират от XVII век, който пленил Испанската армада в Куба, а след това застанал начело на холандската инвазия в Бразилия. Умрял в Ямайка, търсейки изгубената златна мина на Колумб.

— Саймън знае ли всичко това?

— Не — поклати глава пленникът. — Прекъсна всички връзки с мен. Не знам къде е. Кълна ти се, че не знам, Бене. Все още нищо не съм му казал.

— Но не каза и на мен. Къде е въпросният нотариален акт? Все още в архивите ли?

— У мен е — тръсна глава Фелипе. — Откраднах го. Намира се у дома, в Спениш Таун. Твоите хора знаят адреса. Изпрати ги да го вземат. До леглото е. Кълна се, че е там, Бене!

Бене свали пистолета. Мъжът с лопатата беше престанал да копае и му правеше знаци да се приближи.

Трябваше му време за размисъл. Подхвърли пистолета на помощника си и тръгна към гроба. Наведе се над плиткия изкоп и веднага забеляза плоското парче камък, върху което беше издълбан някакъв символ.

— Извади го — заповяда Бене.

Човекът се подчини и постави парчето в краката му. Бене бръсна черната земя и се втренчи в символа. Саймън беше казал да търси надгробна плоча със стомна и извит хикс.

Парчето в краката му беше част от такава плоча. Той го вдигна и видя, че пасва на десния долен край на камъка със стомната. Съвпадението беше достатъчно, за да го убеди, че става въпрос за една и съща плоча. После го извъртя към пленника.

— Знаеш ли какво е това?

— Видях го на нотариалния акт, Бене. Онзи, който е до леглото ми. Саймън каза да търся извит хикс и аз го направих. Справих се добре, Бене. Мога да ти свърша още много работа. Наистина мога.

За съжаление нещата не ставаха така. Още в най-ранна възраст майката на Бене му беше предала онова, което беше научила от своята майка и баба. Мароните не си падат по писмените свидетелства, защото историята им се гради върху живото слово.

Казвай истината и само истината, независимо какво ще ти струва това.

Майка му винаги беше права. Беше казала и още нещо. Да скриеш грях също е грях.