Стив Берри - Загадката Колумб

Възможно ли бе да се окаже мит? Не. То съществуваше. Беше длъжно да съществува. Бог не би позволил обратното.

Але потвърди, че дядо й беше пожелал тя да постави някакъв пакет в ковчега. В разрез с традицията, която изисква земята да поеме единствено тялото на покойника. Още по-убедителен беше фактът, че тя разполагаше с информация, която може да бъде известна единствено на левита.

Беше на прав път. Би трябвало да е на прав път.

Разбира се, левитът трябва да е бил изключително предпазлив какво споделя с внучката си. По принцип задачата бе за мъж, а не за жена. Съвсем разбираемо Абирам Сейган не бе пожелал да прехвърли цялата отговорност на внучката си и бе намерил правилното решение — да отнесе тайната в гроба.

Слава богу, че държеше Але в ръцете си. Тя беше един добронамерен партньор, който дори не подозираше за истинските му намерения. Ентусиазирана от новата си религия, готова на всичко в памет на любимия си дядо. Чувствата й бяха искрени. Единственото, от което се нуждаеше, беше внимателна манипулация. Която беше напълно по силите му.

Докато бъдеше полезна. После Але Бекет щеше да умре.

— Какво за Закария Саймън? — заинтригувано попита Але.

— Би трябвало да сте по-внимателна с него — отвърна мъжът насреща й.

Тя не беше в настроение за игрички.

— Ще ми обясните ли какво искате, или да си тръгвам?

— Срещнали сте се в Испания. Не ви ли се стори странно, че ви е открил?

— Дори не си казахте името!

— Наричайте ме Брайън — усмихна се той.

— Защо сте тук?

— За да поговоря с вас. Насаме.

В главата й звъннаха предупредителни камбанки. Изплаши се толкова много, че за миг дори пожела Роча и Миднайт да са тук.

Брайън извади от джоба си няколко сгънати листа лъскава хартия. Това беше статията й, публикувана в „Минерва“.

— Прочетох го — рече той. — Изключително интересен материал. Предполагам, че Саймън е искал да узнае нещо повече за източниците, които сте ползвали.

Това беше една от първите теми, които бяха разисквали. Извън факта, че и двамата се оказаха евреи реформисти. За разлика от ортодоксалните евреи реформистите вярваха, че макар и плод на Божествено вдъхновение, Тората е написана, редактирана и преработена от обикновен смъртен. Те високо ценяха етиката и морала на свещената книга, но се чувстваха свободни да изповядват всичко друго, което би засилило личните им отношения с Бог. Нищо не е абсолютно. Всичко е обект на интерпретация. И още нещо, което беше особено важно за нея — реформистите имаха еднакво отношение към двата пола.

— Все още не сте казали какво желаете — отбеляза на глас тя.

Келнерът донесе виното й и въпросително погледна Брайън.

— Не, благодаря — поклати глава той. — Не желая нищо.

— Няма да се задържите дълго — подхвърли тя и нарочно отпи една глътка.

— Закария Саймън не е този, за когото се представя. Той ви използва.

— За какво?

— За да открие тайната на дядо ви.

Але отпи още една глътка вино и направи опит да задържи приятния аромат в устата си.

— А вие откъде знаете?

— Знам, че в момента Саймън е във Флорида, където е погребан дядо ви. Знам, че е влязъл в контакт с баща ви. И накрая знам, че вие току-що сте излъгали баща си, при това по най-безсрамен начин.

— И затова решихте да се появите тук и да ме обиждате?

— Не. По-скоро за да спася жалкия ви живот.

Том слезе от колата и се насочи към гробищния портал. Следобедното небе беше синьо, без нито едно облаче. На това място открай време почиваха евреите, населяващи Централна Флорида. Преди няколко десетилетия Абирам беше направил всичко възможно да осигури и освети усамотения терен, който се простираше сред полегати хълмове, дъбови гори, ферми за коне и портокалови градини.

Том мразеше гробищата. Те принадлежаха на миналото, а той искаше да забрави своето.

Насочи поглед към мацевите — обърнатите на изток вертикални надгробни плочи, чиито неравни редици чезнеха в далечината. Всяка от тях беше във формата на правоъгълник, украсен със скромни декоративни елементи. Кръгчета, заоблени краища и странни фигурки. Спомни си какво го бяха учили в детството: всяка плоча отразява вътрешната същност на човека, който лежи под нея. Беше убеден, че в качеството си на организатор на погребението Але стриктно се беше придържала към ритуала. Което означаваше, че надгробната плоча бе поставена точно една година след смъртта му, а дотогава Але бе поддържала паметта за него жива, като редовно бе посещавала гроба и внимателно бе оглеждала околните паметници, за да реши точно каква епитафия да бъде поставена. А след като бе взела своето решение, бе потърсила услугите на каменоделец и бе поставила плочата на скромна церемония.