Стив Берри - Загадката Колумб

— Глупости! — отсече Сейган.

— Уверявам ви, че не са глупости.

Човекът отсреща започна да проявява интерес. Може би репортерът в него се беше пробудил още веднъж, за последен път.

— Всичко започнало с Христофор Колумб — тихо рече Саймън.

Колумб стоеше на кея. „Ниня“, „Пинта“ и „Санта Мария“ бяха закотвени в устието на река Тинто, съвсем близо до открития океан край Палос дела Фронтера на испанското югоизточно крайбрежие. Оборудването и набирането на екипажи за трите кораба бяха отнели месеци, но вече всичко беше готово. Така и трябваше да бъде.

Наближаваше полунощ. В разрез с традициите Колумб не изчака последния момент, за да се качи на борда. Вместо това се появи тук още от сутринта, решил да контролира лично последните приготовления.

— Почти всички са тук — докладва Луис де Торес.

Екипажите на трите кораба наброяваха осемдесет и седем души. Противно на слуховете, нито един от тях не беше помилван затворник. Всички бяха опитни моряци, готови да се справят с трудностите. Сред тях имаше по един португалец, генуезец, венецианец и калабриец. Всички останали бяха испанци от Палос и околностите. Имаше и двама представители на кралския двор, както беше по договор. Той вече беше предупредил Де Торес да внимава с единия от тях.

— Луис.

Де Торес се приближи.

— В единайсет вечерта всички трябва да са на борда.

Беше сигурен, че Де Торес знае за какво става въпрос. Веднага след полунощ на 3 август 1492 г. полицията и представителите на Инквизицията с бели качулки щяха да започнат претърсването на къщите. Франция беше обявила евреите извън закона още през 1394 г., а Англия още по-рано — през 1290-а. На 31 март Фердинанд и Исабела подписаха едикт за тяхното прогонване от Испания, отстъпвайки пред настояванията на Църквата. Всички евреи получиха четиримесечен срок да приемат християнската религия ши да напуснат страната.

Срокът изтичаше тази нощ.

— Страхувам се, че няма да успеем да се измъкнем — прошепна той.

Слава богу, че физическата идентификация на испанските евреи беше почти невъзможна, тъй като те отдавна се бяха смесили с представителите на най-различни етноси — келти, иберийци, римляни, финикийци, баски, вандали, вестготи, араби… Но той беше наясно, че Инквизицията няма да се спре пред нищо. Хиляди вече се бяха покръстили в рамките на определения срок. Посещаваха литургии, изповядваха сей кръщаваха децата си. Но нощем продължаваха да се обръщат един към друг с еврейските си имена и четяха Тората.

— От това плаване зависи много — подхвърли на приятеля си той.

Много зависеше и от Де Торес. Той щеше да бъде преводачът на борда, защото владееше иврит и беше служил при губернатора на Мурсия — един град с доскоро голяма еврейска общност. Но повечето от тях вече се бяха покръстили или заминали и губернаторът нямаше нужда от преводач на иврит. Подобно на неколцина членове на екипажа, самият Де Торес се беше покръстил едва преди няколко седмици.

— Мислиш ли, че ще открием това, което търсиш? — попита Де Торес.

Колумб продължаваше да гледа към тъмната вода и корабите, осветени от факли. На борда им продължаваше да кипи усилен труд.

Добър въпрос. На който нямаше отговор.

— Нямаме друг избор — промълви той.

— Нима твърдите, че Христофор Колумб е бил евреин? — попита Сейган.

— Бил е конверсо, тоест покръстен евреин. Това е част от дълбоката тайна на баща ви. Никога ли не ви е говорил за тези неща?

Сейган поклати глава.

— Не съм изненадан. Не сте били достоен.

— Кой сте вие да оценявате дали съм бил достоен или не? — избухна Сейган.

— Отрекли сте се от наследството си и няма как да разберете какво означават понятия като чест, традиция и дълг — въздъхна Закария.

— Откъде знаете, че съм се отрекъл?

— Лъжа ли е?

— Ами вие? — изгледа го Сейган. — Долен похитител! Нима понятие като чест означава нещо за вас?

— Аз съм заложил не само състоянието, но и живота си за каузата. — Закария извади сгънатите документи от джоба си. — Нуждая се от подписа ви. Адвокатите ми ще подадат заявление в съда за ексхумацията на тялото от ваше име. Увериха ме, че няма да има проблеми при съгласието на най-близките живи роднини. Дъщеря ви вече подписа, в качеството си на управител на наследството. Разбира се, тя нямаше друг избор.

Сейган отказа да поеме формулярите и писалката.

— Остават ми само няколко минути, за да се обадя на онези мъже — хладно го предупреди Закария.

Ултиматумът бавно стигна до съзнанието на Сейган, който грабна писалката и сложи подписа си.