Стив Берри - Загадката Колумб

През 586 г. пр.н.е. вавилонският император Навуходоносор нахлул в Йерусалим. Избити били представителите на официалната власт, бойци и военачалници, занаятчии. Хиляди били отведени в плен. Оцелели само най-бедните. Завоевателите разрушили Първия храм на Соломон, най-святото място за всички евреи. Заграбили съкровищата в него, включително златните съдове за богослужение, които нарязали на части. Евреите прекарали дълги години в изгнание, а след завръщането си в Палестина изпълнили Божията заповед и построили нов свещен храм. Мойсей разполагал с подробен план, който съдържал дори инструкции за изработването на новите свещени предмети. Вторият храм бил завършен през 516 г. пр.н.е., а през 18 г. пр.н.е. Ирод се заел с пълната му реконструкция и разширение. През 6 г. пр.н.е. Храмът посрещнал римляните, които завладели Юдея. Шейсет години по-късно, когато юдеите се вдигнали на бунт, той все още бил на мястото си.

Бунтът бил успешен. Юдея ликувала, защото най-после била разкъсала оковите на римското робство. Но всички знаели, че легионите ще се завърнат. И те наистина го направили.

По заповед на Нерон армията на Веспасиан атакувала от север, а тази на сина му Тит — от юг. Войната за Галилея започнала през 67 г. Две години по-късно Веспасиан станал император, но Тит и неговата 80-хилядна армия останали на Изток, за да дадат добър урок на юдеите.

През 70 г. Юдея била покорена отново, а Йерусалим бил обсаден.

Сраженията били ожесточени. И двете страни дали много жертви, а условията в града били ужасяващи. Всекидневно през крепостните стени били изхвърляни стотици трупове, а гладът и болестите се превърнали в могъщ съюзник на римляните. Тежките тарани най-после разбили стените на крепостта и римляните изтласкали защитниците към Храма, където те се барикадирали за последен отпор.

След шест дни интензивно използване на тараните Храмът останал непокътнат. Дебелите каменни стени издържали на всички удари. Провалили се и опитите да бъдат преодолени с помощта на стълби. В крайна сметка римляните подпалили портите и успели да проникнат през тях.

Юдеите също запалили пожари с надеждата да спрат агресорите. Но огънят се разпространявал твърде бързо и обхванал барикадите около светилището. Защитниците били шепа хора и не могли да издържат атаките на далеч по-многобройния враг. В крайна сметка посрещнали смъртта като герои, изправили се с голи гърди срещу вражеските мечове, пронизвали се един друг или скачали в пламъците.

Защитниците приели смъртта като избавление и били щастливи, че могат да умрат в своя свещен Втори храм.

Центурионите убивали когото видят сред димящите клади и грабели каквото им се изпречи пред очите. Пред свещения олтар имало камара трупове, по стъпалата течали реки от кръв.

Тит и генералите му успели да проникнат в Храма, преди той да бъде окончателно съборен. Били слушали много за величието му, но видяното наистина ги изумило. Заобикалящият ги разкош изненадал дори римляните. Светая светих — олтарът — бил отрупан със злато. Вътрешната му врата била изработена от коринтински бронз. Над дванайсетте стъпала, които водели към него, висели лози от чисто злато, отрупани с тежки златни гроздове, надвишаващи човешки бой. На специална поставка била положена златна корона със сребърни инкрустации, която обаче не била истинската, а само копие на онази, която носел Върховният жрец след завръщането си от изгнание.

Около нея били подредени и другите свещени предмети.

Златната менора — светилникът със седем свещи. Трапезата на Божественото присъствие, също от чисто злато, на която се слага свещеният хляб. Сребърните тръби, които призовават вярващите за богослужение.

Всичко, което Бог заповядал на Мойсей да направи на планината Синай.

Римляните знаели, че разрушаването на Втория храм и разграбването на неговите съкровища ще означават край на юдаизма като религия. На хората, които я изповядвали, предстояло ново заточение. Главно духовно, въпреки че мнозина от тях щели да умрат или да бъдат изпратени в робство.

Трети храм нямало да има.

През последните 1940 години положението не се е променило, помисли си Але, докато влизаше във Виенската синагога, оцеляла при нацистката окупация.

Храмът се гушеше между безлични жилищни блокове и беше оцелял благодарение на един декрет на император Йосиф II, който разрешавал единствено на католическите катедрали да бъдат строени на централните артерии на града. По ирония на съдбата именно това оскърбление бе спасило сградата. Нацистите не можели да я подпалят, без да опожарят целия квартал.