Стив Берри - Загадката Колумб

По негово мнение това бе смел ход. Да съдиш краля. Харесваше му дързостта, която със сигурност имаше нещо общо с отвличането на наркобароните или преследването им с обучени кучета.

Делото се влачило дълго време, чак до 1537 г., когато вдовицата на единия от двамата синове на Колумб предложила споразумение в полза на осемгодишния си син, който бил следващият пряк наследник на Колумб. Срещу отказ от всякакви бъдещи съдебни претенции от страна на фамилията тя искала само едно: Ямайка.

Испанците били във възторг. По онова време островът се смятал за досадно бреме, тъй като там скъпоценни метали почти нямало. Бене изпитваше дълбоко възхищение към тази вдовица. Тя съвсем точно бе знаела какво иска и го бе получила. Островът, плюс още нещо, което е още по-важно.

Властта над Църквата.

Според една от клаузите в споразумението католиците в Ямайка били подчинени не на краля, а на фамилията Колумб. Благодарение на нея Инквизицията била прогонена от острова и нямало да има достъп до него в продължение на цяло столетие.

Това била причината за появата на евреите. Тук никой не ги горял на клада като еретици, никой не крадял имуществото им. Нямало закони, които да ограничават начина им на живот и правото им на свободно придвижване. Били свободни.

Той насочи поглед в далечината над главите на помощниците си и тихо прошепна:

— Онзи Саймън трябва да види всичко това. Направете снимки.

Единият от мъжете кимна и се залови за работа.

— Ти си била изключително мъдра жена, госпожо Колумб — прошепна Бене.

Никога нямаше да спре да се възхищава на този ход. Жената държала да получи само Ямайка и обърнала гръб на огромните територии и несметните богатства, завладени от великия й свекър.

А той знаеше защо. Заради изгубената мина.

По време на своето четвърто плаване до Новия свят през 1494 г. Колумб бил принуден да хвърли котва в залива Света Ана. Връщал се от Панама, където успял да събере огромно количество злато, заграбено или разменено срещу дрънкулки от местното население. За съжаление проядената от червеи каравела вече не била в състояние да плава и той се отбил в Ямайка за ремонт, който продължил цяла година.

Именно през тази година той скрил златото на място, което според някои сведения му показали туземците от племето тайно. Пазело се в дълбока тайна, включително и от испанската корона. За него знаели само двамата синове на Колумб, които отнесли тайната в гроба.

Каква глупост.

Но така става със синовете. Малцина успяват да постигнат или надминат блясъка на бащите си. Бене се ласкаеше от мисълта, че е един от тях. Неговият баща умря в кингстънския затвор, изпепелен от внезапен пожар само ден преди да бъде екстрадиран в Съединените щати, за да бъде съден за убийство. Според някои източници пожарът бил предизвикан умишлено от полицията. Други твърдяха, че било самоубийство. Истината така и не излезе наяве. Баща му беше жесток и брутален човек, дълбоко убеден в своята неуязвимост. Но в крайна сметка се оказа, че никой не се интересува дали е жив или мъртъв. Което беше лошо.

Ако Бене Роу умреше, на много хора щеше да им бъде мъчно за него.

Замисли се за евреите, които лежаха под краката му. Положително са били амбициозни хора. Възползвали се от благоприятния момент и признали британската окупация на Ямайка. В замяна Кромуел им позволил да живеят спокойно и да изповядват религията си, а те му се отблагодарили с активна работа, превръщайки острова в цветуща британска колония. По онова време хиляди евреи живели тук, а гробищата им били разпръснати навсякъде, включително и по крайбрежието.

Днес в Ямайка живееха не повече от триста евреи. Но Бене не се интересуваше от живите представители на този етнос. Вниманието му беше насочено към гробовете. Или по-точно, към един гроб.

Очите му следяха действията на помощника, който правеше снимки със своя смартфон. Вече беше изпратил една на Саймън. Надяваше се, че тя ще привлече вниманието му. До днес беше документирано съществуването на двайсет и едно еврейски гробища в Ямайка. Току-що бяха открили двайсет и второто.

— Бене — обади се мъжът със смартфона и му махна да се приближи.

За разлика от наркобароните, които държаха да ги наричат дон, той предпочиташе собственото си име. Дължеше това на баща си, който постоянно му повтаряше, че респектът към титлите никога не е траен.

Тръгна натам.

— Виж онова нещо ей там — махна с ръка мъжът.

Бене се наведе над съборения на една страна надгробен камък. Надписите върху него бяха почти изтрити, но онези, които бяха останали, предлагаха достатъчно информация.