Стив Берри - Загадката Колумб

— Това е лудост! — отсече Але.

— Такова беше желанието на прадядо ви. Той лично е измислил тези препятствия.

— А как да бъдем сигурни, че казвате истината?

— Имате само моята дума — сви рамене Кларк. — Но той е дал да се разбере, че някой ден тук ще се появи друг левит, който ще знае как точно да премине оттатък.

— И какво всъщност има там? — попита Бене.

Тя също искаше да получи отговор на този въпрос.

— Онова, което търси левитът.

Але забеляза, че Саймън мисли напрегнато. В Прага му беше разказала всичко, което си спомняше за посланието на прадядо й, оставено в ковчега. Включително пет цифри: 3, 74, 5, 86, 19. Баща й също беше запознат с тях.

— Аз знам пътя — обяви Саймън. — Поемам предизвикателството.

Кларк се отдръпна от брега и небрежно размаха втория пистолет.

— Успехът ви ще докаже, че именно вие сте левитът — промърмори той.

Закария беше сигурен в правотата си. Ключът се криеше в числата, които му беше казала Але. 3, 74, 5, 86, 19.

По време на полета беше размишлявал върху тях и бе успял да открие някои доста необичайни неща. Първите три числа, 374, отговаряха на годините на съществуването на Първия храм, разрушен от вавилонците. А вторите три — 586, показваха продължителността на живота на Втория до унищожаването му от римляните. Това не можеше да са съвпадения. Явно Крос нарочно ги беше избрал. Но последното число? 19?

За него нямаше никаква представа. Въпреки това беше убеден, че те ще го преведат през езерото. Нямаше друга причина да бъдат включени в посланието на възрастния левит. Крос беше направил и още нещо.

— Спомнете си посланието на Абирам Сейган — извика той. — Големът ще ни помогне да запазим нашата тайна на свещено за евреите място. Големът е митично създание, направено от пръст с помощта на огън, вода и въздух. Именно това, на което се натъкваме тук. Това езеро е голем.

— Защо го наводнихте? — попита Сейган, обръщайки се към Франк.

— По принцип то винаги е влажно, благодарение на дъждовните води. Но за това предизвикателство трябва по-дълбока вода. Заповядах да разрушат бента в момента, в който разбрах, че Бене е тръгнал насам. Този бент сме го построили ние. Ако тази нощ се провалите, ще го построим отново и ще чакаме появата на истинския левит.

— Защо го правиш? — попита Бене. — Не е ли прекалено? Предпазни мерки срещу някакви чужденци?

— Вече споменах, че ти не ни разбираш, Бене. Мароните винаги са били чужденци, докарани тук оковани с вериги. Ние избягахме в планините, за да бъдем свободни. Евреите са като нас. И тях никъде не са ги приемали. Мнозина от нас още помнят какво са направили за мароните в промеждутъка между двете войни. Това е нашият начин да им се отблагодарим.

Закария чу достатъчно.

— Ще отидеш ти! — обърна се той и заби пръст в гърдите на Роча. — Аз ще ти показвам пътя.

Веднага долови разбирането в очите на сътрудника си.

— Не се безпокой. Знам какво правя.

— В такъв случай защо не отидеш ти? — подхвърли Сейган.

— И да те оставя тук? Няма да стане.

Саймън се надяваше, че след като преодолее препятствието, Франк Кларк ще бъде убеден, че именно той е левитът, който има права върху скритото съкровище. И тогава може би ще реши да се разправи с Роу, Але и Сейган, свършвайки мръсната работа вместо него.

— Всичко ще бъде наред — обърна се той към Роча. — Знам пътя.

Роча кимна в знак на съгласие и пристъпи към ръба на скалата. Спокойната вода отразяваше кървавочервените пламъци на факлите. Под повърхността й ясно се виждаха половин дузина немаркирани камъни, разпръснати на около метър един от друг. Роча протегна крак и стъпи на най-близкия от тях. Водата едва покри глезена му. Той кимна, за да потвърди стабилността, и продължи напред, стъпвайки върху останалите немаркирани камъни. После изведнъж спря.

— Пред мен виждам пет маркирани камъка — извика той. — Числата върху тях са девет, трийсет и пет, седемдесет и две, три и двайсет и четири.

Закария с мъка прикри тържествуващата си усмивка. Отново се беше оказал прав.

— Този с тройката е сигурен — извика в отговор той.

Роча предпазливо протегна крак, стъпи върху обозначения камък и кимна. Системата започваше да се изяснява.

Няколко немаркирани камъка, след това серия от маркирани. Номер 74 се оказа стабилен, както беше очаквал. 5 и 86 след него също предложиха сигурна опора. В момента Роча се намираше на двайсетина метра от отсрещния бряг и започна да изброява числата от новата поредица пред себе си. Закария го увери, че 19 е безопасен и отново се оказа прав. Роча все още беше далеч от брега. До там оставаха около десетина метра.