Стив Берри - Загадката Колумб

— Виждам една последна поредица от маркирани камъни — извика той. — Двайсет на брой, плюс множество немаркирани. Няма начин да стигна до тях.

Последна поредица? Но посланието съдържаше само пет числа.

— Можеш ли да стигнеш до брега? — извика той.

— Не — поклати глава Роча. — Много е далеч.

Закария се обърна към Том Сейган, който го изгледа хладно. След разкритията на Кларк той беше запазил мълчание, позволявайки единствено на Але да му се противопостави. Мръсник! Очевидно разполагаше с още детайли, които не беше споделил с дъщеря си. А сега мълчеше и чакаше да провери дали е бил прав.

Роча не знаеше, че следващият избор ще бъде произволен. Това можеше да знае само Сейган, но бившият репортер положително не се интересуваше дали Роча ще умре. Напротив, много по-вероятно беше да желае смъртта му.

— Кажи ми кои числа виждаш! — извика през езерото Закария.

Роча започна да оглежда маркираните камъни, мърморейки под носа си.

— Трийсет и четири! — добави на висок глас Закария.

Роча не се поколеба. Досега шефът му не беше допуснал грешка. Стъпи върху камъка с единия си крак, а след това и с другия. И започна да потъва.

Обзе го паника. Размаха ръце, опитвайки да запази равновесие. После опита да скочи на следващия камък, но тинята около глезените му го държеше здраво.

Докато другите осъзнаваха какво се случва пред очите им, Закария пристъпи към Франк Кларк и заби лакът в слънчевия му сплит. По-възрастният мъж се преви на две, въздухът напусна дробовете му със силно свистене. Роу понечи да се приближи, но Закария изтръгна пистолета от десницата на Кларк и го насочи в гърдите на врага си.

— Назад, Бене! — изръмжа той. — В противен случай ще те гръмна!

Махна с пистолета към Сейган и Але да се приближат до Роу, а след това им направи знак да отстъпят назад. Обърна се към Кларк и кимна към останалите. Искаше да бъдат заедно, за да може да ги наблюдава.

— Помощ, господин Саймън! — изкрещя Роча. — Пратете някой да ме измъкне!

Беше изключено. Поне за момента. Ситуацията беше овладяна и Закария нямаше никакви намерения да я променя. Освен това знаеше по-сигурен начин да се прехвърли оттатък. Роча потъваше бързо. Нищо не можеше да го спре. Тинята вече стигаше до гърдите му. Кларк бавно се изправи.

— Господин Саймън! — изкрещя Роча. — Помогнете ми!

— Ще го оставиш да умре, а? — подхвърли Сейган.

— Точно това мисля да направя.

— Ти наистина си чудовище! — изсъска Але.

— Аз съм боец и имам мисия. Едва ли ще ме разбереш.

— Помощ! — проплака Роча. — Няма ли кой да ми помогне?

— Стой, без да мърдаш! — извика в отговор Сейган.

Но това беше по-лесно да се каже, отколкото да бъде изпълнено. Вече беше твърде късно. Роча изчезна. Върху огледалната повърхност на езерото се появиха концентрични кръгове, които бързо се стопиха. След броени секунди нищо не показваше, че под водата е изчезнал човек. Езерото замръзна в някаква фантастична нереалност.

— Ясно е, че ти не си левитът — обади се Кларк.

Закария насочи пистолета в гърдите на Сейган.

— Ти знаеш шестото число! — изръмжа той.

Не получи отговор.

— Но никога няма да ми го кажеш, нали? Затова следващия опит ще направи дъщеря ти!

— Как ли пък не! — тръсна глава Але.

Той зареди пистолета, прицели се и натисна спусъка.

Том изохка от ужас. Но Саймън бе стрелял в краката на Але и куршумът рикошира в скалата с остро свистене. Тя уплашено отскочи назад.

— Следващия път няма да пропусна! — изсъска Саймън.

В това няма съмнение, помисли си Том. Беше ясно, че този тип не се интересуваше от тях, а само от онова, което лежеше от другата страна на езерото. И беше готов на всичко, за да го докопа.

— Във водата! — заповяда Саймън и отново насочи пистолета си към Але.

Тя поклати глава.

— Аз ще го направя — каза Том. — Ти си прав, че познавам пътя.

— Точно по тази причина ще отиде тя! — злобно се ухили Саймън. — Не съм забравил първата ни среща и съм убеден, че озовеш ли се там, със сигурност ще довършиш онова, което беше започнал в дома на баща си. Е, няма да стане. Тя ще отиде, за да съм сигурен, че ще направиш каквото трябва!

— Не, чуй ме! Аз наистина ще…

— Ако не тръгне веднага, ще я застрелям! — изкрещя извън себе си Саймън. — А след това ще изпратя Бене!

Том нямаше друг избор. Той погледна дъщеря си в очите и прошепна:

— Направи го.

Въпросителният й поглед беше доказателство, че тя се съмнява в правилността на решението му.