Стив Берри - Загадката Колумб

— Но ти каза, че тези предмети са изчезнали — подхвърли Бене.

— Излъгах те. С надеждата, че ще се откажеш. Мислех, че покушението ще те спре, но ето те тук. Няма как да стигнеш до тази пещера без помощта на левита. Предполагам, че той е сред тези хора.

Бене знаеше значението на тази дума.

— Това съм аз — обади се Саймън.

— Лъжец! — кресна Але. — Ти си нула!

— Тук съм, за да получа съкровището — обърна се към Франк той, без да й обръща внимание.

— Значи знаеш как да стигнеш до него.

Бене запази мълчание. Какво ли бе намислил полковникът?

Франк се изправи на ръба на плиткото езеро. Дълбочината на водата не надвишаваше трийсет сантиметра, повърхността бе гладка като огледало. Приличаше на басейните в имението му. С продълговата форма и широчина от трийсетина метра, покриващо почти целия под на пещерата.

— Свободни сте — подвикна към чернокожите бойци Франк.

Мароните се покатериха на горната тераса и изчезнаха по посока на изхода.

— Трябва да бъдем максимално дискретни — поясни полковникът.

Тревогата на Бене нарасна. Опасяваше се от Роча, който би могъл да докопа пистолетите, които лежаха в краката на Франк заедно с фенерчетата.

— Предупреждавам ви, че ако мислите да ме нападнете, няма да постигнете нищо — сякаш отгатна мислите му Франк. — От тук нататък всичко е в ръцете на левита. Аз не знам нищо, но все пак ще направя една малка демонстрация.

Вдигна единият от пистолетите и го хвърли в езерото. Той бързо потъна в плитката вода.

Бене вече беше забелязал камъните, които покриваха дъното. Сега обаче си даде сметка, че разстоянието между тях е запълнено с тиня. Франк вдигна един камък с размерите на пъпеш и го пусна в езерото. Разнесе се плясък, после водата се успокои и всички видяха как камъкът ляга на дъното редом с пистолета. Към повърхността се издигнаха ситни мехурчета. После камъкът потъна в калта, засмуквайки и пистолета със себе си.

— По време на маронските войни това място е било използвано за разпит на пленените британски войници — поясни Франк. — Хвърляли един от тях в езерото, а останалите гледали как го поглъща тинята. След това нашите хора получавали без проблем отговори на всичките си въпроси.

— Как се казва човекът, за когото споменахте преди малко? — вдигна глава Сейган. — Онзи, който ви е възложил да пазите съкровището? Не е ли Марк Идън Крос?

Франк кимна.

— Чувал съм, че бил изключителна личност. Полковниците от онова време изпитвали дълбоко уважение към него. Помолил ги за помощ и те с готовност се отзовали. А това място било променено заради него.

Але беше мокра, мрачна и ядосана. На Саймън. На себе си. Беше действала като пълна идиотка, позволявайки на други хора да се възползват от гнева и илюзиите, които беше хранила.

— Кой сте вие? — попита тя мъжа, който беше хвърлил пистолета във водата.

— Казвам се Франк Кларк и съм полковник на местните марони. Тази земя ни принадлежи съгласно клаузите на специален договор, а това означава, че аз отговарям за нея. Вие коя сте?

— Але Бекет.

— Човекът, който се е появил тук преди шейсет години, е моят дядо — Марк Идън Крос — обади се баща й. — Нейният прадядо. Той ви е казал истината, че изпълнява изключително важно задължение.

— Доколкото съм информиран, той е прекарал дълго време в Ямайка и е опознал мароните по начин, достъпен само за шепа чужденци. Ние сме му предложили това място за светилище и той го е одобрил. — Кларк махна към спокойните води на езерото. — Тази яма е запълнена с тиня преди много години. Дълбока и хлъзгава. Виждате камъните, които са разпръснати по дъното. Някои от тях са номерирани лично от Крос. Такова било неговото желание. Водата и тинята на това езеро служили на мароните в продължение на столетия. А сега служат на евреите. Само левитът може да направи следващата крачка.

Але не беше сигурна, че го разбира. Останалите — също.

— Видяхте как пистолетът легна на дъното — продължи Франк. — Ако не бъде разбъркана, тинята със сигурност ще го издържи. Неномерираните камъни почиват върху твърда скала и не могат да потънат. Но другите — онези с номерата, практически плават върху тинята. Единственият начин да се стигне до скалата отвъд езерото е да се стъпва върху точно определени камъни.

— А какво ще ни попречи, ако решим да преплуваме? — обади се Закария.

— Водата е прекалено плитка, за да го направите без лодка или сал, а тук такива неща няма. Всеки, който опита да прекоси езерото по друг начин, е обречен на смърт. Това е обещанието, което сме дали на левита. Трима души са се опитали да преминат оттатък през последните шейсет години. Телата им са тук, под тинята. След тях дълго време не е имало подобни опити.