Стив Берри - Загадката Колумб

Невъзможно. Саймън щеше да я застреля още преди да е изминала половината път.

Бене беше готов за скок.

Даваше си ясна сметка, че може да получи куршум в гърдите, преди да докопа Саймън, но въпреки това беше решен да опита. Франк бавно поклати глава. Бене потърси очите на стария си приятел и веднага разбра защо не бива да мърда от мястото си. Поне още няколко секунди.

Нещата ще се решат от само себе си. Не бива да се намесваме.

Никак не му харесваше, че полковниците го приемат като заплаха, а не като марон. Франк вече няколко пъти беше подхвърлил, че Бене не разбира същността на живота им. Дойде време да му докаже обратното. По тази причина се сдържа и остана на мястото си. С надеждата, че не допуска грешка.

Закария беше съвсем наясно какво предстои. Ако Але успееше да прекоси езерото, той трябваше да убие тримата мъже, а след това и нея. Само по този начин можеше да сложи ръка на съкровището. Ако онези с дългите мачети дебнеха някъде около входа на пещерата, трябваше да им се изплъзне в мрака, а на другия ден да се появи обратно, вече със свой собствен екип.

Това му е хубавото да разполагаш с пари. С тях може да се купи всичко. Включително и резултати.

Але се стегна.

Пет. После шест.

Камък номер 5 беше на около метър от нея. Широка, но не и невъзможна крачка. Вдигна десния си крак, олюля се и почти загуби равновесие. Разпери ръце, пое си въздух и успя да се задържи. Десният й крак се върна обратно при левия. Тялото й бавно се стабилизира.

— Какво става? — извика баща й.

— Ужасно ме е страх, нищо повече. Плитката вода също усложнява нещата.

— Не бързай — посъветва я той.

— Но и не се бави прекалено дълго — добави Саймън.

— Ти върви по дяволите! — изкрещя Але, без да отмества поглед от камъните под водата.

Тя вдигна десния си крак и скочи. Мократа й подметка стъпи върху камък номер 5. Камъкът издържа. Але прехвърли върху него цялата тежест на тялото си. След като номер 5 издържа, трябва да издържи и номер 6, рече си тя. После се прехвърли върху него. Този път без никакво колебание. Номер 6 също издържа. Само метър я делеше от ръба на скалата. В душата й нахлу радостно облекчение. Обърна се точно навреме, за да види как Бене Роу се нахвърля срещу Саймън.

Бене беше готов. Жената беше в безопасност. В рамките на един кратък миг вниманието на Саймън беше насочено към нея.

Бене полетя напред. Саймън светкавично се завъртя, но десният крак на Бене се стрелна нагоре и изби пистолета от ръката му.

— Продължаваш ли да се чешеш, все нещо ще ти се случи — подхвърли на патоа той.

Срещна неразбиращия поглед на противника си и му преведе старата маронска пословица. После сграбчи мръсника и му нанесе силен удар в корема. Отдалечи го от себе си и се подготви за нов удар. Саймън се окопити и на свой ред направи опит да го удари.

Бене се стрелна встрани и му нанесе силен ъперкът в челюстта. Беше с двайсет и три години по-млад от човека насреща си и имаше много по-голям опит в юмручния бой. Изправи замаяния Саймън, който дишаше тежко. Стисна шията му с дясната си ръка и започна да стяга. Мускулите на Саймън направиха опит да се противопоставят, но липсата на кислород бързо прекрати съпротивата му.

Бене го сграбчи през кръста, изправи се на ръба на скалата и го хвърли в езерото.

Закария никога не беше усещал ръце около гърлото си. Които обезсилват всякаква съпротива. Не беше в състояние нито да диша, нито да извика. А на всичкото отгоре Роу го вдигна като перце и го хвърли във водата. Но не върху камъните.

Краката му бързо потънаха в тинята.

Успя да се задържи известно време, после започна да потъва. Напразно търсеше с поглед нещо, за което да се хване. Опита се да се справи с обземащата го паника, спомняйки си думите на Кларк и на Сейган, отправени към Роча.

Не мърдай. Стой неподвижно. Ако тинята не бъде разбъркана, тя ще издържи тежестта на тялото ти. Той си забрани всякакви движения. Беше потънал до коленете, но неподвижността му помогна. Постепенно се стабилизира. Роу, Сейган и Кларк го наблюдаваха от ръба на скалата на крачка от него. Сега беше изцяло в тяхна власт.

Том изпитваше пълно безразличие към съдбата на Саймън. Единственото му желание беше да стигне до Але. Грабна фенерчето, което се търкаляше в краката му, и решително нагази във водата. Добра се до отсрещния бряг без никакви проблеми, следвайки пътя, очертан от номерираните камъни. Але го чакаше, вперила очи в случващото се на трийсетина метра от нея. Той изскочи от водата и проследи погледа й.