Стив Берри - Загадката Колумб

Съкровището на Храма. Тук. Бяха го открили.

— Истинско е — прошепна Але.

Така беше.

Том направи опит да си представи всички онези хора, които бяха изгубили живота си, за да съхранят това съкровище. Хиляди били избити, когато римляните превзели Йерусалим. А безчет други след тях вложили ум и хитрост, за да го запазят. В продължение на цели две хиляди години. Далече от света, далече от хора като Закария Саймън. То оцеляло дори и на пълното с неизвестности плаване до Новия свят.

И ето го тук.

Благодарение и на неговото семейство, което беше пазило тайната поне две поколения. И Бог знае още колко хора преди тях. Сега този дълг лежеше върху неговите плещи.

До него Але шепнеше някаква дълга молитва. Ако някъде в душата му се беше запазила привързаност към религията, би трябвало да се присъедини към нея. Но такава нямаше. Беше в състояние да мисли единствено за последните осем години от живота си. Тежките години на морална и физическа разруха. Какво беше казала онази жена в Прага?

Открийте съкровището, а след това пак ще поговорим.

Бене внимателно оглеждаше двете жени, които се бяха появили на верандата му. Едната беше дребна, надхвърлила петдесет, с прошарена коса. Беше с елегантна блуза и пола. Носеше обувки с ниски токчета. Представи се като Стефани Нел, командир на отряд „Магелан“ към американското Министерство на правосъдието.

— Брайън Джеймисън работеше за мен — обяви тя. — Предлагам да говорим открито, без номера. Съгласен ли сте?

Той се усмихна на прямотата й. Вътре в себе си беше убеден, че правилата са се променили и вече не са в нейна полза. Другата жена беше по-млада и по-висока, облечена по подобен начин. Представи се като посланик на Израел в Австрия.

— Доста далече сте от дома си — отбеляза той.

— Дойдохме да се срещнем с вас — кратко отвърна посланичката.

Той им предложи питие, но те отказаха. Това не му попречи да си налее чаша току-що изстискан лимонов сок с мед от собствените му кошери, който много обичаше. Капризното мартенско слънце правеше неохотни опити да пробие трупащите се следобедни облаци. Щеше да вали, но едва след няколко часа. От слизането в Дупката на Дарби беше изминало половин денонощие.

— Какво се случи снощи? — попита Нел.

Бене отпи глътка лимонада и наостри слух. В далечината се чуваше кучешки лай. Неговите кучета.

Преди час беше отворил вратичката на кучкарника и животните изскочиха навън. Водени от Биг Нани, те се насочиха към познатата гъсто залесена част от планината. Лаят им беше равномерен и стабилен. Делови. Беше се научил да разпознава тоновете му, също като звуците на абенга .

— Снощи ли? — подхвърли най-сетне той. — Снощи спах като къпан.

— Вече ви казах, че нямаме време за игри — поклати глава Нел.

— Закария Саймън е кацнал тук малко преди полунощ — добави посланичката. — Пристигнал е в компанията на Але Бекет и на един от сътрудниците си на име Роча. Час по-рано се е появил и Том Сейган. Рано тази сутрин в района на летище Кингстън са били открити труповете на двама местни мъже. Доколкото ни е известно, те са работили за вас.

Смъртта на тези хора го беше разстроила. Беше ги предупредил да внимават със Саймън, който е изключително опасен. За жалост голяма част от хората, които работеха за него, бяха неопитни и самонадеяни — комбинация, която често се оказва фатална. Единият беше женен, имаше и деца. По-късно през деня щеше да посети съпругата му и да се погрижи за финансовото й състояние.

— Разполагате със забележителна информация за хора, които не живеят тук — отбеляза той. — Но какво общо имам аз?

В далечината се разнесе грохот на автомобилни двигатели. Пикапите потегляха към едно от планинските пасища, където държеше своите състезателни коне. Няколко дни по-рано го бяха информирали, че кафето вече цъфти и може да очаква отлична реколта.

— Прекратете този театър! — сухо отсече Нел. — Саймън е ликвидирал Брайън Джеймисън. Доколкото ни е известно, това е станало с вашата благословия.

— Моля? — вдигна вежди Бене. — Аз харесвах Брайън.

— Сигурна съм, че е така — намръщено кимна жената от Министерството на правосъдието. — Но нима допускате, че сме ви забравили?

Той не отговори.

— Трупът на Брайън беше изваден от контейнер за смет в мое присъствие — сухо добави Нел. — Той беше добър агент и добър човек. Но заради вас е мъртъв.

— Заради мен ли? — изгледа я Бене. — Вие го изпратихте тук да ме притиска, а аз приех да ви сътруднича. Закария Саймън беше проблемът на Брайън.