Стив Берри - Загадката Колумб

— Бях принудена да прикрия убийството на Джеймисън, господин Роу — обади се посланичката. — Аз също присъствах при откриването на трупа му. Съжалявам, че се стигна дотам, но операцията очевидно беше извън контрол. Доколкото съм информирана, вашето досие е доста богато и в него има достатъчно материали, за да бъдете унищожен.

— Тук е Ямайка — поклати глава той и отпи нова глътка студена лимонада. — Ако съм извършил нещо нередно, трябва да се обърнете към местните власти. — Заби хладен поглед в лицето й и добави: — В противен случай запазете заплахите за себе си!

— Бъдете сигурен, че лично ще се разправя с вас, ако получа съответните пълномощия! — мрачно го предупреди Нел.

— Защо е тази враждебност? — усмихна се той. — Аз не ви преча. — Пръстът му се насочи към посланичката. — Не преча и на вас.

— Ще бъда откровена, господин Роу — отвърна с лека въздишка тя. — През следващата година вероятно ще стана министър-председател на Израел. Съзнавам, че това няма особено значение за вас, но ние много държим на Закария Саймън.

— Лош човек — поклати глава Бене. — Изпечен лъжец.

Посланичката кимна.

— Наблюдаваме го от много години — добави тя. — Направи ни впечатление, че често пътува до тук. Доскоро смятахме дейността му за… погрешно насочена. Но вече не е така. Преди няколко часа във Виена са открили тялото на равин Берлингер, един много достоен човек. Застрелян в главата. Предполагаме, че извършителят е Саймън или негов подчинен. За съжаление равинът беше един от петимата, които можеха да отговорят на въпросите ни. А вие сте един от останалите четирима, които все още са живи.

Не му беше трудно да отгатне кои са другите трима. Сейган, дъщеря му и Саймън.

Ами Франк Кларк? Беше ясно, че тези жени изобщо не подозират за него. Полковникът беше изчезнал в гората веднага след събитията в пещерата. Типично поведение за марон.

— Какво искате да знаете? — попита на глас той.

— Къде е Саймън? — повтори въпроса си Нел.

Той се облегна на парапета. Дървото за него беше доставено от околните гори, отсечено от робите преди векове. Неговите деди. Част от които бяха станали марони.

Кучетата продължаваха да лаят в далечината. Този звук го успокояваше. Както и фактът, че и двете му гостенки нямаха представа за съществуването на Фолкън Ридж и Дупката на Дарби. Ако имаха, положително щяха да са там, а не тук. Още преди няколко часа беше изпратил хора да огледат, но никой не се беше върнал.

Невинният и глупакът си приличат като близнаци.

Непрекъснато си повтаряше да не бъде в ничия роля. Да бъде съвсем различен.

— Саймън вече не може да ви помогне.

Нел понечи да каже нещо, но посланичката я изпревари.

— Закария Саймън е опасен фанатик — хвана ръката й тя. — Идеята му е да подпали нова война, в който биха загинали хиляди. Ние обаче можем да го спрем. Въпреки цялата си лудост той издирва нещо, което е изключително скъпо на евреите. Свещено съкровище, което смятахме за отдавна изгубено, но което може да се окаже непокътнато. Знаете ли къде се намира?

Бене поклати глава. Наистина нямаше представа, тъй като не беше прекосил подземното езеро. Вместо това бе измъкнал Саймън от тинята, бе го извел на повърхността и го бе заключил тук, в едно от подземията на имението. Сейган и дъщеря му напуснаха пещерата и си тръгнаха в компанията на Франк, без да кажат нито дума. Той изобщо не прояви интерес към онова, което бяха открили. Беше крайно време да започне да действа като марон. Жените на верандата му бяха оброни — чужденци, които не заслужаваха да научат тайните му. Мароните предпочитат да мълчат.

— Наистина не знам — заяви той.

Във воя на кучетата се появи нова нотка, дълбока и ритмична. Прекрасно знаеше какво означава тя.

— Но знаете къде е Саймън, нали? — подхвърли уверено Нел.

— За последен път го видях как бяга.

— Ще ме убиеш ли? — попита Саймън.

— Не — отвърна той и махна с ръка към кучетата. — Те ще го направят вместо мен.

В очите на пленника се появи същото изражение, което беше видял в очите на наркобоса преди четири дни.

Отпи нова глътка лимонада и долови аромата на печено. Дива свиня, убита по-рано през деня. Сочно червено месо. Невероятно на вкус. Довечера го чакаше малък пир.

Надяваше се, че майка му ще направи и любимите му сладки картофи ями . Помисли си за Гранди Нани. Вече знаеше, че тази жена не е легенда. Наистина беше живяла по тези места. Хората говореха, че умеела да привлича дивите прасета, които доброволно излизали от гората и се трупали около нея.