Стив Берри - Загадката Колумб

— Какво мислиш да правиш? — попита приятеля си той.

Беше важно да знае.

— Нима имам някакъв избор? — сви рамене Трей.

Бене се усмихна. Приятелят му разбираше за какво става въпрос. Всичко трябваше да си остане както досега. Тайна.

— Така е най-добре — кимна Бене.

— И без това никой няма да ми повярва — въздъхна Трей.

Кучетата отдавна бяха в кучкарника. Доволни от лова, с пълни кореми. Едва ли беше останало нещо от Закария Саймън. Но и да беше, то скоро щеше да бъде разнесено от лешоядите.

— Какво се е случило с Де Торес? — попита той.

— Историята мълчи — поклати глава Трей. — След последното плаване на Колумб той просто изчезва от сцената. Оттогава насам няма нито дума за него. По всяка вероятност е живял в Куба някъде до хиляда петстотин и десета, където му се е родил и син.

Бене се натъжи. Ужасно е да водиш толкова необикновен живот и никой да не си спомня за теб. Не е ли по-добре да се даде гласност на истината — поне за живота на Луис де Торес? Но той си даваше сметка, че това е невъзможно.

— Какво открихте в онази пещера? — попита Трей.

— Достатъчно, за да знаем, че легендата вече не съществува.

— Но мароните контролират онова, което е там, нали?

Седяха на верандата и се наслаждаваха на сухата и прохладна вечер. Появи се един от хората му, който докладва, че дивото прасе е готово. Точно навреме. Вече беше гладен.

— Ела да хапнем — изправи се той.

— Стига, Бене! Трябва да ми кажеш нещо. Какво откри?

Въпросът го накара да се замисли. Събитията през последните няколко дни наистина се развиха бързо и донесоха много разкрития. Митовете се превръщаха в неоспорими факти. Мароните виждаха как легендата става действителност. Егоистите, които не уважаваха нищо и никого, си получиха заслуженото. Покрай тях обаче намери смъртта си и Брайън Джеймисън.

Едва сега изпита съжаление за него. И тъй, какво беше открил? Бене закова очи в лицето на приятеля си и му каза истината:

— Открих себе си.

Том отвори вратата.

На прага стояха две жени. Едната беше същата, с която беше разговарял в Прага и която беше видял в компанията на Саймън. Другата се представи като Стефани Нел от американското Министерство на правосъдието. Бяха изтекли малко повече от двайсет и четири часа, откакто двамата с Але напуснаха Дупката на Дарби и взеха самолета от Ямайка за Орландо. Вече се питаше кога ще се появи жената от Прага, която за огромно негово учудване се оказа посланичката на Израел в Австрия.

Покани ги да влязат.

— Вчера опитахме да поговорим с Бене Роу, но той не ни каза нищо — започна Нел. — Според нас Саймън е мъртъв. Никой не е чувал за него след появата му в Ямайка. Същото е положението и с дясната му ръка Роча.

Том реши да им предложи само най-необходимото.

— Те убиха Брайън Джеймисън. Направиха го пред очите ми.

— Известно ни е — потвърди Нел. — Разчитаме да получим някаква информация единствено от вас и от дъщеря ви.

— Открихте ли съкровищата на Храма? — попита посланичката.

Той кимна.

— Значи наистина съществуват? — блеснаха очите й.

Той отново кимна.

— В такъв случай ви дължа известни обяснения.

Наистина беше така.

— Разполагам с достатъчно доказателства, за да опровергая всичко, което ви се случи преди осем години. Част от хората, които ви поставиха капан, все още заемат отговорни постове. Трябва да знаете, че съвсем не сте единственият, когото тези хора унищожиха. Просто бяхте първият. Те изфабрикуваха историята за израелските заселници и палестинците, а след това ви подхвърлиха „достоверните“ източници. А вие захапахте въдицата. Постепенно тези хора се превърнаха в екип, който си знае работата. Но ние се разграничаваме от тях, господин Сейган. Постъпката им е отвратителна.

— Чакахте осем години, за да ми го кажете ли? — хладно я изгледа Том.

— Преди да се забъркате в тази история, самата аз не бях наясно какво става.

— Но други са били наясно, така ли?

— Да — кимна тя. — Срамно е, че са мълчали.

Той нямаше никакво намерение да се съгласява с нея.

— А какво търсехте в Прага в компанията на Саймън?

— Задачата ми беше да вляза в контакт с него и да го контролирам — отвърна тя. — Да го тласкам напред, докато открие съкровището. Разбира се, без да прибягва до насилие.

— Равин Берлингер знаеше ли за вас?

— Разговарях с него — кимна тя. — Той разбра, че нещата са спешни, и се съгласи да ви стимулира. Направи го, като ви позволи да подслушате разговора ми със Саймън на гробището. Това беше причината да спомена името ви. Исках да сте наясно коя съм и какво знам за вас.