Стив Берри - Загадката Колумб

— Преди триста години дедите ми били докарани тук в окови, за да бъдат продадени като роби — каза той. — Накарали ги да работят на полето. Моите били от племето короманти, пленени на Златния бряг. Не след дълго се разбунтували. Мнозина избягали в планините и извоювали свободата си с оръжие в ръка. Аз съм един от тях, истински марон.

— Защо е тази лекция по генеология? — попита Нел.

Далечният вой изведнъж секна и той започна да брои секундите. Една, две, три… На осем воят се поднови. Бит Нани беше открила плячката си. Какво куче, а? Истински лидер.

Той изпи остатъка от лимонадата си. Животът беше прекрасен. Но в него имаше тайни, които не биваше да бъдат споделяни. Като Дупката на Дарби с подземното езеро и номерираните камъни. А също и онова, което бе скрито зад тях.

До слуха му достигна отчаян писък. Далечен и слаб, но въпреки това ясен. Двете жени също го чуха. После дойде ред на кучетата. Вече не лаеха, а виеха. Нямаше представа къде са докопали Закарйя Саймън, но знаеше, че са го направили. Разбира се, нямаше да го докоснат, ако бе проявил достатъчно разум да не оказва съпротива. Като онзи наркобос преди четири дни.

Но този път плячката беше оказала съпротива.

— Питате за смисъла на фамилната сага, която току-що очертах? — подхвърли той. — Няма такъв. Аз просто се гордея с произхода си.

В далечината настъпи тишина. Кучетата бяха замлъкнали и той знаеше защо. Неговите животни винаги изяждаха плячката, която бяха убили.

— Мисля, че господин Роу вече няма да ни бъде от полза — подхвърли посланичката. Умна дама.

По лицето на служителката от Министерството на правосъдието личеше, че е на същото мнение.

— Май е така — въздъхна Стефани Нел. — Вече всичко свърши, нали?

Той не отговори. Жената бе познала. Закарйя Саймън вече не съществуваше.

От смъртта на великия адмирал изтекоха шест години. Постепенно открих, че се моля за душата му много по-често, отколкото за своята. На този остров се живее трудно, но въпреки това си заслужава. Решението ми да не се прибирам в Испания беше правилно. Сега, преди да се представя пред своя Господ Бог, единственото ми желание е да опиша правдиво отминалите събития. В живота има прекалено много лъжи. До голяма степен и собственото ми съществуване на тази земя е лъжа. Също като това на адмирала. Преди последното си завръщане в Испания той ми се довери вероятно защото съм образован и умея да пиша. Няма да занимавам читателя с детайлите, защото адмиралът със сигурност не би одобрил подобно поведение. Все пак ще направя един кратък преглед, който е задължителен в момента, в който вече виждам края на земния си път.

На Балеарските острови името Колон е доста разпространено. Мъжът, който на даден етап от живота си ще започне да се нарича Кристобал Колон, е роден в градчето Генуа на остров Майорка, близо до Палма. По-късно, когато му се налага да скрие истинския си произход, той внушава на околните, че родното му място е самият град Генуа. На практика адмиралът е каталунец и не умее да говори и да пише на италиански. Баща му се казва Хуан и е един от едрите земевладелци на Майорка. Той и цялото му семейство са конверсос от дълго време. На пръв поглед Хуан Колон дава собственото си име на своя първороден син, но вътре в семейството винаги го нарича с другото, истинското име: Кристовал Арнолдо де Исаси. Той има и друг, по-малък син на име Бартоломе, който през целия си живот остава близък с брат си. На Майорка адмиралът се нарича Хуан. Превръща се в италианеца Кристофоро Коломбо само когато пътува до Испания с цел да осигури средства за поредното си далечно плаване. Там няма нищо против да го наричат Кристобал Колон. Но до края на живота си помни родното си място. На Майорка има едно светилище, наречено Сан Салвадор — прекрасно и спокойно място сред красиви хълмове. На него адмиралът кръщава първия остров, който открива в Новия свят.

Фермерите в Майорка са облагани с тежки данъци и търпят многобройни унижения от страна на централната власт. В резултат се стига до въоръжено въстание, в което активно участват и двамата братя Хуан и Бартоломе. Кралят на Неапол го потушава с желязна ръка. Мнозина фермери са избити, а баща му губи всичките си земи. Братята напускат острова. Хуан става капитан на пиратски кораб в Марсилия и взема активно участие във войната срещу арагонския крал, който прави опит да завземе Барселона. След това се сражава на страната на португалците, които водят война с Испания, начело на която е кралицата католичка Исабела. По време на битка срещу наети от Арагон венециански кораби Хуан смело атакува и ги опожарява. Губи собствения си кораб, но макар и ранен, успява да доплува до брега. Куршумът от тази рана остава в него до края на живота му като спомен за откритата му съпротива срещу официалната власт.