Стив Берри - Загадката Колумб

Роча спря пред тях.

— Петстотин евро свършиха добра работа — докладва той. — Сейган има резервация за полета в три нула-нула до Лондон, а от там ще се прехвърли на самолет, който излита за Кингстън, Ямайка. Разполагам с точното му разписание.

Ямайка. Защо ли не беше изненадан?

Роча се обърна към Але и промърмори:

— Искам да ти се извиня за онова, което се случи във Виена. Отидох доста далеч, но единственото ми желание беше да си свърша работата.

Закария внимателно я наблюдаваше. Предварително беше обяснил на Роча какво трябва да направи, в случай че Але отново се присъедини към тях. И остана доволен от представянето му. Тя видимо се отпусна.

— Нашият самолет скоро ще бъде тук — подхвърли й той.

— Сейган мина през митническа и гранична проверка и сега е в залата за заминаващи — добави Роча.

Но Закария вече беше зает с друг, по-важен проблем.

Сейган при всички случаи щеше да ги изпревари в Ямайка, защото те трябваше да заредят гориво поне веднъж, а може би и два пъти. Което означаваше, че там трябваше да има човек, който да го посрещне. Кандидатът беше само един.

— Трябва да проведа един разговор — промърмори на глас той.

Дългата нощ си отиваше, а прекрасното ямайско утро встъпваше в правата си над имението на Бене. Холибъртън се прибра у дома, а Франк Кларк се върна в Чарлс Таун. Преоблечен в сухи дрехи, Бене се приближи към кучешката колиба, където нетърпеливо скимтяха ловните му животни, най-вече Биг Нани. Погали всяко едно от тях, позволявайки им да му засвидетелстват обичта си.

После се замисли за самата Гранди Нани.

Малко след като била доведена в Ямайка, тя избягала от господарите си заедно с петимата си братя. Част от роднините й се установили в източния край на острова, а Нани и останалите отишли на запад. Тя разчистила 600 акра джунгла и основала Нани Таун. За разлика от братята си и повечето марони, които искали мир, Нани била непримирима в борбата с англичаните и се съгласила само на временно примирие. Легендите твърдяха, че след като подписала съответния договор, тя помолила британските войници да я застрелят. Те охотно приели. Но тя само се завъртяла, пристъпила към командира на окупаторите и отговорила на огъня с огън. „Само Онзи горе може да ме убие“, обявилата и посочила към небето.

Бене се усмихна. Това им е хубавото на легендите. Човек неизбежно иска да им повярва.

Той насочи поглед към планината, облечена в сочна яркозелена премяна. Първите лъчи на слънцето палеха алени пожари по нейните склонове. Каква красота!

Той подбра кучетата и отвори портичката. Животните изскочиха навън с нетърпеливо скимтене, готови за поредния лов. Бене все още беше обезпокоен от опита за покушение срещу него.

Да се родиш марон означаваше да станеш член на едно тайно общество. Все още помнеше на какво го учеше майка му като малък: Никога не споделяй повече от половината от това, което знаеш.

— Не е лъжа, а мъдрост — твърдеше тя.

Баща му беше още по-радикален. Споделените тайни са издадени тайни , казваше той. По-добре е да ги отнесеш със себе си в гроба.

Всичко това оправдаваше решението му да не споделя с майка си почти нищо от живота, който водеше. Предателство? Със сигурност. Лицемерие? Вероятно. Никак не беше доволен от факта, че Франк Кларк му беше спестил част от истината, но съзнаваше, че поведението на приятеля му в пещерата беше правилно. Нали и той беше постъпил по същия начин с майка си?

Ами полковниците? Мразеше тези хора. Това беше основният проблем на мароните: никога не успяваха да се обединят. Гранди Нани повела повече от триста души на изток, организирайки т. нар. „Голям поход“. Целта й била да обедини двете маронски фракции и с общи усилия да атакуват британските войници. Но брат й Куджо, чието племе живеело на изток, категорично отказал, защото искал мир. По тази причина тя се завърнала в своята част от острова и възобновила сраженията. В един момент била принудена да сключи примирие, но никога не се съгласила на траен мир. Умна жена.

Кучетата бяха нетърпеливи. Две от тях се сбиха. Бене изкрещя и спорът беше прекратен. Кучетата се разделиха, а той ги погали. Така им показваше, че всичко е наред.

Още от най-ранна възраст мароните се научаваха да не споделят своите идеи и намерения. Истината трябва да се предлага на малки порции, доверието винаги е крехко. Да разкриеш всичко, което знаеш, означава да станеш беззащитен. Да говориш свободно за „маронските неща“ значи да предизвикаш проклятието на своите деди.