Стив Берри - Загадката Колумб

Когато беше още момче, Абирам непрекъснато го натискаше да учи този език. За разлика от повечето езици по света при иврита и цифрите се изписват с букви. С лека изненада установи, че все още помнеше някои от тях. Разпозна 10, 8, 62 и 73, а също така и повечето от останалите. Рамката съдържаше и още една стрелка, но вървяща в обратна посока. Той докосна дисковете, които леко се завъртяха около централната ос. Погледът му се прехвърли на писмото на Абирам, търсейки най-съществените разяснения, които му беше дал Саки.

3, 74, 5, 86, 19.

Разгледа астролаба и откри тройката, смаян от собствените си способности. Завъртя стрелката така, че да сочи към съответното буквено съчетание. Точно срещу нея се появи символът на 74.

Това не беше случайно.

Вторият символ в посланието на Саки беше 5. Вече по-уверено завъртя стрелката към него. Отсреща стрелката спря на 86. Остана само едно число. Първите две очевидно се появиха като потвърждение, тоест: на прав път си, продължавай. Завъртя решетката, търсейки 19. След известно колебание спря стрелката на символа, който според него беше правилният. Насреща се появи числото 56.

Очите му бързо пробягаха по картата. Петдесет и шест се оказа източно от центъра на острова и южно от град Ричмънд, на река Флинт. На няколко милиметра от изписаната с мастило цифра имаше ситно набран текст, който уточняваше, че районът се нарича Фолкън Ридж. Разгъна цялата карта и започна да я преглежда. Числото 56 не се срещаше никъде другаде.

На лицето му изплува усмивка. Гениално! Без разчертаните графи на астролоба не съществуваше абсолютно никакъв начин за разгадаване значението на стотината различни числа, пръснати по картата.

Започна да събира пръснатите по масата вещи — картата, писмото, ключа и астролаба. Черната кожена торбичка се оказа достатъчно голяма, за да ги побере. Излезе от сградата и тръгна обратно към Старата-нова синагога. Колебаеше се дали да потърси Але. Възможно ли беше това? И имаше ли смисъл? Тя беше взела своето решение. Той бе направил за нея всичко, което беше в състояние да направи, но тя принадлежеше на Саймън. Оставаше му да се надява, че ще бъде добре. Би могъл да отиде в полицията, но какво щеше да им каже? Вероятно щяха да го вземат за смахнат, а и Берлингер едва ли щеше да подкрепи подобно начинание.

Аз изпълних дълга си. Оттук нататък думата имаш ти.

Нямаше друг избор, освен да си тръгне.

Огледа се за последен път. Притиснатите една до друга сгради вече не му изглеждаха толкова приятелски, колкото в началото. Сториха му се студени и равнодушни. Престоят му в Прага беше кратък, но съдържателен.

И тук витаеха духове, както в дома на родителите му. Какво ли ме чака в Ямайка, запита се той. Там, на Фолкън Ридж?

Имаше само един начин да разбере. В душата му нахлу разочарование.

— Пази се, Але! — прошепна той.

След това си тръгна.

Закария се запъти обратно към ресторанта, където го чакаше Але. Преди да напусне къщата на Берлингер, той не забрави да заключи и двете врати — нещо, което щеше да му осигури достатъчно време за оттегляне, преди някой да открие тялото на равина. Уби възрастния човек, защото нямаше друг избор. Той знаеше твърде много и със сигурност можеше да направи връзката между него и посланичката.

Молитви ли? Никога не са били достатъчни и никога няма да бъдат. Истинската сигурност може да бъде гарантирана само със сила или със заплахата за нейната употреба. Евреите никога не са притежавали достатъчно сила. Само веднъж в своята хилядолетна история те се вдигат на бунт срещу римляните и успяват да ги прогонят от Йерусалим и Втория храм. Но тази победа е краткотрайна. Империята се завръща и им нанася съкрушителен удар. Държавата Израел постига далеч по-големи успехи в днешно време. Тя успява да отблъсне агресорите цели два пъти, но скоро след това волята й за борба отслабва. Предпазливостта на равините взема връх над решенията на генералите. По тази причина беше крайно време да се освободят от личности като равин Берлингер.

Влезе в ресторанта и веднага забеляза Але. Наближаваше обед и помещението започваше да се пълни. В ноздрите го удари изкушаващият аромат на кнедли и печена патица, но сега не беше време за ядене.

— Научи ли нещо? — пожела да узнае тя.

А той отново се запита дали тази жена вярва, че той ще сподели разкритията си с нея. Овладя обземащото го раздразнение и поклати глава.

— Равинът се оказа едно много упорито старче. Разказа ми за баща ти, но само това, което вече ни е известно.