— Вие нямате абсолютно никаква представа какво ще направи силна държавата Израел — пренебрежително махна с ръка равинът. — В същото време личи, че притежавате съвсем конкретни планове за начина, по който може да се случи това.
— А какви са вашите планове? — контрира Закария. — Как възнамерявате да ни защитите?
— По обичайния начин — като работим заедно, като се грижим един за друг и се молим на Бога.
— Това вече доведе до едно мащабно клане.
— Вие сте глупак!
В стаята се възцари тежко мълчание.
— Дъщерята е в голяма опасност, нали? — подхвърли след известно време равинът.
— Сигурно вече сте наясно, че тя изобщо не ме интересува.
— Но тя не го знае — поклати глава Берлингер. — Наивността винаги е била най-големият грях на младостта. Особено когато е придружена от арогантност.
— Тя не е ваша грижа.
— Преди години изгубих син заради същите тези грехове. За жалост твърде късно разбрах, че той е бил прав, и това ме направи още по-нещастен.
— Значи повече от всички трябва да желаете да бъдем силни.
— Желая го, разбира се. Но не приемам вашите методи.
— Накъде ще се насочи Сейган?
Берлингер сви рамене и вдигна пръст.
— Никога няма да ви кажа.
Закария реши да опита друг подход.
— Представете си какво означава да си върнем съкровището — започна той. — Представете си, че ще построим Третия храм. Няма ли да се почувствате горд? Няма ли да се зарадвате, че имате лично участие в един толкова възвишен процес?
— Всеки евреин би го сторил.
— Представете си новия Храм, построен според изискванията на Стария завет. Не виждате ли огромната бродирана завеса на западната стена, която скрива входа към Светая светих? След векове в безпътица най-после ще възстановим Своите светини — златната трапеза, менората, сребърните тръби — всичко ще се върне на мястото си на Храмовия хълм.
— А колко хора трябва да умрат, за да се случи това? — контрира равинът. — Храмовият хълм е под контрола на мюсюлманите, а те едва ли ще го отстъпят без бой. Никога няма да позволят построяването на Трети храм, а хълмът е единственото място, на което може да бъде издигнат.
— В такъв случай ще умрат.
— Във война, която ние не можем да спечелим.
Отново приказки, доказващи слабост. Направо му се повръщаше от слабостта. Нима никой не притежаваше достатъчно кураж, за да изпълни една велика мисия? Явно беше така. За нея не бяха достойни нито политиците, нито генералите, нито обикновените хора. Оставаше единствено той. Закария Саймън.
— Том Сейган е законният левит — промълви Берлингер. — Избран точно по правилата. Единствено той може да намери нашите съкровища.
— Чрез Колумб? Не говорите сериозно. Не ми е ясно как този човек е придобил толкова безгранична власт.
— Станало е, след като сме му поверили съкровището, което е пренесъл до Новия свят.
— Очевидно знаете много.
— Възложили са му задача, която е изпълнил. Бил е един от нас.
— Откъде знаете?
— В онези години единствено евреите са владеели изкуството на картографията, а той е бил истински експерт. Пак евреите са усъвършенствали инструментите за мореплаване и астрономическите таблици, а техните лоцмани са били най-добрите в света. В оцелелите до днес записки на Колумб личи дълбоко уважение към Стария завет. Видях част от тях с очите си, докато бях в Испания. Върху една от отметките му в корабния дневник стои дата от хиляда четиристотин осемдесет и първа година, след която е добавена годината пет хиляди двеста четирийсет и първа според еврейския календар. Това ми беше напълно достатъчно.
Закария знаеше защо е така. Никой освен евреин не би си направил труда да прибави 3760 години към християнския календар.
— Виждал съм портрета му в галерия „Уфици“ във Флоренция — добави Берлингер. — Дело е на единствения художник, който може би го е виждал жив. Чертите му са определено семитски.
Всичко това беше известно на Закария, който също си беше направил труда да изследва портрета.
— Ние сме финансирали първото му плаване и това е потвърден исторически факт — продължи Берлингер. — Мечтата на Колумб била единственото спасение за сефарадските евреи. Те вярвали, че в Азия ще живеят в мир, далече от лапите на Инквизицията. Основната причина за плаването на Колумб към Новия свят била да открие нов дом за тях.
— За съжаление не доживял да постигне целта си. Но неговите наследници все пак ни предлагат убежище в Ямайка, при това за цели 150 години.
Читать дальше